ТЕКСТ 35
ван мнасоттара-мервор антара тватӣ бхӯми кчанй андарша-талопам яс прахита падртхо на катхачит пуна пратюпалабхяте тасмт сарва-саттва-парихтсӣт.
ват – колкото; мнасоттара-мерво антарам – земята между Мнасоттара и Меру (средата на планината Сумеру); тватӣ – толкова; бхӯми – земя; кчанӣ – направена от злато; ан – друга; дарша-тала-упам – чиято повърхност е като огледало; ясм – на която; прахита – паднало; падртха – нещо; на – не; катхачит – по никакъв начин; пуна – отново; пратюпалабхяте – се открива; тасмт – ето защо; сарва-саттва – от всички живи създания; парихт – изоставена; сӣт – бе.
Отвъд сладководния океан се простира земя, обширна колкото разстоянието от средата на планината Сумеру до подножието на планината Мнасоттара. В тази земя има много живи същества. Отвъд нея, чак до Локлока, има друга земя, направена от злато. Златната ѝ повърхност отразява светлината като огледало и всеки предмет, паднал върху нея, става невидим. Затова всички живи създания са я изоставили.