ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Шукадева Госвмӣ каза: А сега ще ти опиша размерите, характеристиките и формите на шестте острова. Ще започна с Плака.

ТЕКСТ 2: Както земите на Джамбӯдвӣпа се простират около планината Сумеру, самият Джамбӯдвӣпа е заобиколен от океан със солена вода. Джамбӯдвӣпа е широк 100 000 йоджани (1 300 000 километра). Толкова е и ширината на океана. Рововете около крепостите често са обградени от дивна гора; така и соленият океан около Джамбӯдвӣпа е обграден от Плакадвӣпа. Остров Плакадвӣпа е два пъти по-широк от океана, т.е. 200 000 йоджани (2 600 000 километра). Там расте дърво, блестящо като злато и високо колкото дървото джамбӯ на Джамбӯдвӣпа. В корените му гори огън със седем пламъка. То се нарича плака и оттам островът е получил името си. Владетел на Плакадвӣпа е Идхмаджихва, син на Махрджа Прияврата. Той нарече седемте острова с имената на синовете си и след като ги разпредели между тях, се оттегли от светските дела, за да се посвети на предано служене за Бога.

ТЕКСТОВЕ 3 – 4: Седемте острова (вари) носят имената на тези седем сина: Шива, Яваса, Субхадра, Шнта, Кема, Амта и Абхая. На островите има седем планини и седем реки. Планините се казват Маикӯа, Ваджракӯа, Индрасена, Джьотимн, Супара, Хираяхӣва и Мегхамла, а реките носят имената Ару, Нм, гирасӣ, Свитрӣ, Суптабхт, тамбхар и Сатямбхар. Човек незабавно се освобождава от материално замърсяване дори ако докосне водите им или се изкъпе в тях. Така се пречистват четирите класи хора, обитаващи Плакадвӣпа: хасите, патагите, ӯрдхвяните и сатгите. Жителите на Плакадвӣпа живеят хиляда години. Те са красиви като полубоговете и зачеват децата си като тях. С обредните церемонии, описани във Ведите, и с преклонение пред Върховната Божествена Личност в образа на бога на Слънцето те постигат Слънцето – една от райските планети.

ТЕКСТ 5: (Ето мантрата, с която жителите на Плакадвӣпа се молят на Върховния Бог.) Нека приемем подслон при бога на Слънцето, който е отражение на Бог Виу, вездесъщата Върховна Божествена Личност, най-древното живо същество. Виу е единственият Бог, достоен за поклонение. Той е Ведите, религията и източникът на всички благоприятни и неблагоприятни резултати.

ТЕКСТ 6: О, царю, дълголетие, могъщи сетива, физическа и психическа сила, интелигентност, смелост – това са вродени качества на всички обитатели на Плакадвӣпа и останалите острови.

ТЕКСТ 7: Около Плакадвӣпа се простира океан със сок от захарна тръстика, широк колкото самия остров. Отвъд него има друг остров, Шлмалӣдвӣпа – два пъти по-голям от Плакадвӣпа (400 000 йоджаниз, или 5 200 000 километра), заобиколен от океана Сурсгара, който е също толкова обширен, а водата му има вкус на алкохол.

ТЕКСТ 8: На Шлмалӣдвӣпа расте дърво шлмалӣ, от което островът е получил името си. То е голямо колкото дървото плака – високо е 1100 йоджани (14 300 километра) и е широко 100 йоджани (1300 километра). Мъдреците твърдят, че в това огромно дърво се намира гнездото на Гаруа, царят на птиците и носач на Бог Виу. В това дърво Гаруа отправя към Бог Виу своите ведически молитви.

ТЕКСТ 9: Владетел на Шлмалӣдвӣпа е Ягябху, син на Махрджа Прияврата. Той раздели острова на седем области и ги повери на седемте си сина. Областите получиха имената на синовете му: Сурочана, Сауманася, Рамаака, Дева-вара, Прибхадра, пяна и Авигта.

ТЕКСТ 10: В тези земи се издигат седем планини – Свараса, Шаташга, Вмадева, Кунда, Мукунда, Пупа-вара и Сахасра-шрути. И текат седем реки – Анумати, Синӣвлӣ, Сарасватӣ, Кухӯ, Раджанӣ, Нанд и Рк. Те съществуват и до днес.

ТЕКСТ 11: Следвайки варшрама дхарма, обитателите на тези земи, наречени шрутидхари, вӣрядхари, васундхари и иандхари, почитат разширението на Върховната Божествена Личност на име Сома, бога на Луната.

ТЕКСТ 12: (Жителите на Шлмалӣдвӣпа обожават полубога на Луната със следните думи.) С лъчите си бога на Луната разделя месеца на два периода, наречени шукла и ка, за да се предлагат зърнени храни на питите и полубоговете. Полубогът на Луната определя хода на времето. Той е царят на вселенските обитатели. Ние се молим вечно да остане наш цар и водач и му отдаваме цялата си почит.

ТЕКСТ 13: Отвъд океана от алкохол се намира друг остров, Кушадвӣпа, широк 800 000 йоджани (10 400 000 километра) – два пъти повече от океана. Както Шлмалӣдвӣпа е заобиколен от алкохолен океан, Кушадвӣпа е заобиколен от океан от течно гхи, голям колкото самия остров. На Кушадвӣпа растат гъсти треви куша, от които островът е получил името си. Тази трева, създадена от полубоговете по волята на Върховния Бог, прилича на огън, но с меки и приятни пламъци. Младите ѝ стръкове озаряват околността.

ТЕКСТ 14: О, Царю, владетел на този остров е Хираярет, друг син на Махрджа Прияврата. Той раздели земята на седем области, които завеща на седемте си сина според законите за наследство. След това царят се оттегли от семейния живот, за да се отдаде на аскетизъм. Синовете му се казваха Васу, Васудна, Дхаручи, Стутяврата, Нбхигупта, Вивикта и Вмадева.

ТЕКСТ 15: В тези седем области като естествени граници се издигат седем планини, наречени Чакра, Чату-шга, Капила, Читракӯа, Девнӣка, Ӯрдхваром и Дравиа. Там текат и седем реки: Рамакул, Мадхукул, Митравинд, Шрутавинд, Девагарбх, Гхтачут и Мантамл.

ТЕКСТ 16: Жителите на Кушадвӣпа са познати под имената кушали, ковиди, абхиюкти и кулаки. Това съответства на брхмаи, катрии, вайши и шӯдри. Те се пречистват, като се къпят в седемте реки, и са изкусни в ритуалните церемонии според наставленията на ведическите писания. Така обожават Върховния в неговия аспект като полубог на огъня.

ТЕКСТ 17: (Това е мантрата, с която жителите на Кушадвӣпа обожават полубога на огъня.) О, божество на огъня, ти си част от Върховната Божествена Личност, Хари, и му носиш всички жертвени дарове. Затова те молим да му предложиш даровете, поднесени от нас на полубоговете, защото единствен Той се наслаждава на всичко.

ТЕКСТ 18: Отвъд океана от пречистено масло се намира острова Краучадвӣпа, широк 1 600 000 йоджани (20 800 000 километра) – два пъти повече от океана. Както Кушадвӣпа е обграден от океан от пречистено масло, така и около Краучадвӣпа има млечен океан, широк колкото острова. На Краучадвӣпа се издига висока планина, Крауча, която му е дала името.

ТЕКСТ 19: Растителността по склоновете на планина Крауча беше опустошена от оръжията на Крттикея, но планината не се страхуваше, защото я обливаха вълните на млечния океан и бе защитена от Варуадева.

ТЕКСТ 20: Владетелят на този остров също бе син на Махрджа Прияврата. Казваше се Гхтапха и бе велик мъдрец. Той раздели острова между седмината си сина, а седемте части получиха техните имена. След това Гхтапха Махрджа изостави семейния живот и прие подслон в лотосовите нозе на Бога, душата на всички души, изпълнен с благотворни качества. Така той постигна съвършенството.

ТЕКСТ 21: Синовете на Махрджа Гхтапха се казваха ма, Мадхуруха, Мегхапха, Судхм, Бхрджиха, Лохитра и Ванаспати. На острова им имаше седем планини, разделящи седемте области, и седем реки. Планините се казваха Шукла, Вардхамна, Бходжана, Упабархиа, Нанда, Нандана и Сарватобхадра. Реките носеха имената Абха, Амтаугх, ряк, Тӣртхаватӣ, Рӯпаватӣ, Павитраватӣ и Шукл.

ТЕКСТ 22: Жителите на Краучадвӣпа се делят на четири групи, наречени пуруи, абхи, дравии и деваки. Те се покланят на Върховната Божествена Личност, като предлагат шепа вода от свещените реки в лотосовите нозе на Варуа, полубога с водно тяло.

ТЕКСТ 23: (Жителите на Краучадвӣпа се молят със следната мантра.) О, речна вода, ти си наследила могъществото на Върховната Божествена Личност; така пречистваш трите планетарни системи Бхӯлока, Бхуварлока и Сварлока. Ти естествено премахваш греховете и затова те докосваме. Бъди милостива и продължи да ни пречистваш.

ТЕКСТ 24: Отвъд млечния океан се намира друг остров, Шкадвӣпа, широк 3 200 000 йоджани (41 600 000 километра). Краучадвӣпа е заобиколен от своя млечен океан, а около Шкадвӣпа има океан от разбито кисело мляко, широк колкото него. В Шкадвӣпа расте голямо дърво шка, от което островът е получил името си. То излъчва много силно ухание, носещо се из целия остров.

ТЕКСТ 25: Владетелят на острова, син на Прияврата, се наричаше Mедхтитхи. Tой също раздели острова си на седем области и им даде имената на своите синове, които провъзгласи за царе. Те се казваха Пуроджава, Mаноджава, Павамна, Дхӯмрнӣка, Читрарепха, Бахурӯпа и Вишвадхра. Като раздели острова и назначи синовете си за негови управници, Mедхтитхи се оттегли от света и заживя в гора, подходяща за медитация, за да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 26: И в тези области има седем гранични планини и седем реки. Планините са Ӣшна, Урушга, Балабхадра, Шатакесара, Сахасрасрота, Девапла и Махнаса. Реките са Анагх, юрд, Убхаяспи, Апарджит, Пачападӣ, Сахасрашрути и Ниджадхти.

ТЕКСТ 27: Жителите на областите се делят на четири касти: таврата, сатяврата, днаврата и ануврата, които съответстват на брхмаа, катрия, вайшя и шӯдра. Те се занимават с прма и мистична йога и в транс се покланят на Върховния Бог в образа на Вю.

ТЕКСТ 28: (Жителите на Шкадвӣпа се молят със следните думи на Върховната Божествена Личност в образа на Вю.) О, Върховна Личност, Ти си Свръхдушата в тялото, Ти управляваш движението на пра и останалите въздушни потоци и така поддържаш живите същества. О, Господи, Свръхдуша на всекиго, о, господарю на космоса, под чието ръководство съществува всичко, защити ни от опасностите.

ТЕКСТ 29: Отвъд океана от кисело мляко се намира острова Пукарадвӣпа, широк 6 400 000 йоджани (83 200 000 километра), два пъти повече от океана. Той е заобиколен от друг океан с много вкусна вода, голям колкото самия остров. На Пукарадвӣпа расте огромен лотос със 100 000 000 листа от чисто злато, блестящи като огън. Върху него седи Брахм, най-могъщото живо същество, понякога наричан бхагавн.

ТЕКСТ 30: В средата на острова се издига великата планина Мнасоттара, която го разделя на две части – вътрешна и външна. Тя е висока и широка 10 000 йоджани (130 000 километра). На тази планина в четирите посоки са разположени жилищата на Индра и други полубогове. Слънцето пътува с колесницата си по билото на планината, като следва своята орбита Саватсара около връх Меру. Пътят на Слънцето от северната страна на планината се нарича Уттаряа, а пътят му от южната страна – Дакияна. Едната част е денят на полубоговете, а другата – тяхната нощ.

ТЕКСТ 31: Владетелят на този остров, синът на Махрджа Прияврата, Вӣтихотра, има двама сина – Рамаака и Дхтаки. Той им повери двете части на острова и се посвети на дела в името на Върховната Божествена Личност по примера на по-големия си брат Медхтитхи.

ТЕКСТ 32: За да изпълнят материалните си желания, жителите на тази земя почитат Върховната Божествена Личност в образа на Брахм. Те отдават на Бога следните молитви.

ТЕКСТ 33: Брахм е известен като карма-мая, олицетворение на ведическите ритуали, защото с тези ритуали човек може да постигне неговото положение и защото ведическите химни се проявяват от него. Той е неотклонно отдаден на Върховната Божествена Личност и в известна степен не се различава от Бога. Въпреки това не бива да го почитаме като монистите; трябва да подходим дуалистично. Би трябвало да останем вечни слуги на Върховния Бог, върховния обект на поклонение. Така отдаваме смирените си почитания на Брахм, олицетворението на разкритото ведическо знание.

ТЕКСТ 34: След това отвъд сладководния океан, обгръщайки го отвсякъде, се издига планината Локлока. Тя отделя областите, огрени от слънцето, от тези, в които цари мрак.

ТЕКСТ 35: Отвъд сладководния океан се простира земя, обширна колкото разстоянието от средата на планината Сумеру до подножието на планината Мнасоттара. В тази земя има много живи същества. Отвъд нея, чак до Локлока, има друга земя, направена от злато. Златната ѝ повърхност отразява светлината като огледало и всеки предмет, паднал върху нея, става невидим. Затова всички живи създания са я изоставили.

ТЕКСТ 36: Между необитаемите земи и земите, населени с живи същества, се издига голямата планина, наречена Локлока, защото разделя тези земи.

ТЕКСТ 37: По върховната воля на Ка планината Локлока се издига като външна граница на трите свята – Бхӯрлока, Бхуварлока и Сварлока – за да възпира слънчевите лъчи, заливащи вселената. Всички небесни светила, от Слънцето до Дхрувалока, разпръскват лъчите си из трите свята, но не могат да прехвърлят границата, издигната от тази планина. Тъй като е необикновено висока и надвишава дори Дхрувалока, тя спира светлината и отвъд нея не може да премине нито лъч.

ТЕКСТ 38: Ерудираните учени, свободни от заблуждения, илюзии и склонност към измама, са описали планетарните системи с техните характеристики, размери и местоположение. След задълбочено обмисляне те са установили, че действителното разстояние между Сумеру и планината Локлока е една четвърт от диаметъра на вселената, т.е. 125 000 000 йоджани (1 625 000 000 километра).

ТЕКСТ 39: На върха на Локлока стоят четири гаджа-пати, величествени слона, поставени в четирите посоки на света от Брахм, върховния духовен учител на цялата вселена. Имената на слоновете са абха, Пукарачӯа, Вмана и Апарджита. Те поддържат планетарните системи във вселената.

ТЕКСТ 40: Бог, Върховната Личност, е господар на цялото трансцендентално изобилие и владетел на духовното небе. Той е Бхагавн, Свръхдушата на всекиго. А на полубоговете, предвождани от небесния цар Индра, е поверена грижата за делата в материалния свят. За благото на живите същества във вселената и за да вдъхне сила на четирите слона и на полубоговете, Бог се явява на върха на планината в духовно тяло, неосквернено от гуите на материалната природа. Заобиколен от личните си разширения и помощници, като Виваксена, Той проявява своите съвършенства под формата на религия и знание и мистичните сили аим, лагхим и махим. Той е прекрасен с различните оръжия в четирите си ръце.

ТЕКСТ 41: Нряа, Виу и другите въплъщения на Върховната Божествена Личност носят различни оръжия, които подчертават красотата им. Върховният проявява тези въплъщения, за да поддържа планетите, създадени от собствената му енергия, йога-м.

ТЕКСТ 42: Скъпи царю, отвъд Локлока се простира земята Алока-вара, обширна колкото областта, оградена от планината – тоест 125 000 000 йоджани (1 625 000 000 километра). А отвъд Алока-вара е мястото, където отиват личностите, желаещи освобождение от материалния свят. То е извън властта на материалните проявления на природата и затова е съвършено чисто. Бог Ка преведе Арджуна през това място, за да върне синовете на брхмаа.

ТЕКСТ 43: Във вертикален план Слънцето е разположено в средата на вселената, в пространството между Бхӯрлока и Бхуварлока, наречено антарика – космическо пространство. Разстоянието между Слънцето и периферията на вселената е двайсет и пет кои йоджани (3 250 000 000 километра).

ТЕКСТ 44: Богът на Слънцето е познат и под името Вайрджа, съвкупното материално тяло на всички живи същества. Той се нарича и Мртаа, защото по време на сътворението влиза в безжизненото яйце на вселената. Известен е и като Хираягарбха, защото е получил материалното си тяло от Хираягарбха (Брахм).

ТЕКСТ 45: О, Царю, полубогът на Слънцето и слънчевата планета обособяват посоките във вселената. Единствено благодарение на Слънцето можем да разберем какво представляват небето, висшите планети, този свят и нисшите планети. И само поради Слънцето можем да разберем кои са местата за материално наслаждение, кои – за освобождение, кои са адски и кои – подземни.

ТЕКСТ 46: Всички живи същества, в това число полубогове, хора, животни, птици, насекоми, влечуги, растения и дървета, се нуждаят от топлината и светлината, които богът на Слънцето изпраща от своята планета. Благодарение на него живите същества могат да виждат, затова той се нарича дг-ишвара, Божествената Личност, контролираща зрението.