No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 36

локлока ити самкх яд аненчалена локлокаснтарвар-тинвастхпяте.

лока – със светлина (или с обитатели); алока – без светлина (или без обитатели); ити – по този начин; самкх – обозначение; ят – което; анена – от това; ачалена – планина; лока – на земята, населявана от живи същества; алокася – и на опустялата земя; антарвартин – която е по средата; авастхпяте – се намира.

Между необитаемите земи и земите, населени с живи същества, се издига голямата планина, наречена Локлока, защото разделя тези земи.

« Previous Next »