ТЕКСТ 13
ясяика чакра двдашра а-неми три-бхи саватсартмака саммананти таско мерор мӯрдхани кто мнасоттаре ктетара-бхго ятра прота рави-ратха-чакра таила-янтра-чакравад бхраман мнасоттара-гирау парибхрамати.
яся – на която; екам – едно; чакрам – колело; двдаша – дванайсет; арам – спици; а – шест; неми – частите на каплата; три-бхи – трите части на главината; саватсара-тмакам – което по природа е саватсара; саммананти – дават пълно описание; тася – колесницата на бога на Слънцето; ака – оста; меро – на планината Сумеру; мӯрдхани – на върха; кта – поставена; мнасоттаре – на планината Мнасоттара; кта – поставен; итара-бхга – другият край; ятра – където; протам – закрепено; рави-ратха-чакрам – колелото на колесницата на Слънцето; таила-янтра-чакра-ват – като колелото на преса за масло; бхрамат – движещо се; мнасоттара-гирау – по билото на Мнасоттара; парибхрамати – се върти.
Колесницата на Слънцето има само едно колело, наречено Саватсара. Дванайсетте месеца са дванайсетте му спици, шестте сезона са шестте части на каплата му, а трите чтур-мся периода са триделната му главина. Единият край на оста, поддържаща колелото, е опрян на върха на Сумеру, а другият край е върху планината Мнасоттара. Закрепено за далечния край на оста, колелото непрекъснато се върти по билото на Мнасоттара като колелото на преса за масло.