Богът на Слънцето, управляващ вселенските дела – най-вече излъчването на топлина и светлина, смяната на сезоните и пр., – е смятан за разширение на Нряа. Олицетворение на трите Веди – г, Яджур и Сма – той е известен като Трайӣмая, форма на Бог Нряа. Понякога е наричан и Сӯря Нряа. Богът на Слънцето се разширява в дванайсет подразделения и така осъществява смяната на сезоните, настъпването на зимата и лятото, валежите от дъжд и пр. Следвайки принципите на варшрама, йогӣте, които практикуват хаха и ага-йога и кармӣте, които извършват жертвоприношенията агнихотра, почитат Сӯря Нряа за собственото си благополучие. Полубогът Сӯря е винаги свързан с Върховната Божествена Личност, Нряа. Слънцето обитава космическото пространство в средата на вселената – между Бхӯлока и Бхуварлока – и пътува през времевия кръг на зодиака, представен от дванайсетте рши, зодиакалните знаци; в зависимост от знака, в който се намира, той приема различни имена. Лунният месец се дели на два периода от по две седмици. А слънчевият месец е времето, през което Слънцето пребивава в дадено съзвездие; два месеца образуват един сезон, а дванайсет месеца съставляват една година. Небесната сфера се разделя на две половини; всяка от тях представлява една аяна – пътят, изминаван от Слънцето за шест месеца. Като се движи бавно, бързо или умерено, Слънцето обхожда трите свята, състоящи се от райските планети, земните планети и космическото пространство. Великите учени назовават орбитите му с имената Саватсара, Париватсара, Иватсара, Ануватсара и Ватсара.