ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Орбитите на планетите
В тази глава са описани орбитите на планетите. Движенията на Луната и другите планети определят добрата и лошата участ на всички вселенски обитатели. Това се нарича влияние на звездите.
Богът на Слънцето, управляващ вселенските дела – най-вече излъчването на топлина и светлина, смяната на сезоните и пр., – е смятан за разширение на Нряа. Олицетворение на трите Веди – г, Яджур и Сма – той е известен като Трайӣмая, форма на Бог Нряа. Понякога е наричан и Сӯря Нряа. Богът на Слънцето се разширява в дванайсет подразделения и така осъществява смяната на сезоните, настъпването на зимата и лятото, валежите от дъжд и пр. Следвайки принципите на варшрама, йогӣте, които практикуват хаха и ага-йога и кармӣте, които извършват жертвоприношенията агнихотра, почитат Сӯря Нряа за собственото си благополучие. Полубогът Сӯря е винаги свързан с Върховната Божествена Личност, Нряа. Слънцето обитава космическото пространство в средата на вселената – между Бхӯлока и Бхуварлока – и пътува през времевия кръг на зодиака, представен от дванайсетте рши, зодиакалните знаци; в зависимост от знака, в който се намира, той приема различни имена. Лунният месец се дели на два периода от по две седмици. А слънчевият месец е времето, през което Слънцето пребивава в дадено съзвездие; два месеца образуват един сезон, а дванайсет месеца съставляват една година. Небесната сфера се разделя на две половини; всяка от тях представлява една аяна – пътят, изминаван от Слънцето за шест месеца. Като се движи бавно, бързо или умерено, Слънцето обхожда трите свята, състоящи се от райските планети, земните планети и космическото пространство. Великите учени назовават орбитите му с имената Саватсара, Париватсара, Иватсара, Ануватсара и Ватсара.
Луната е разположена 100 000 йоджани над лъчите на Слънцето. Денят и нощта на райските планети и Питлока се определят от нейните фази на намаляване и нарастване. На 300 000 йоджани над Луната има няколко други звезди, а над тях се намира Шукра-граха (Венера), която винаги влияе благотворно на всички жители във вселената. На 200 000 йоджани над Шукра-граха е Будха-граха (Меркурий), чието влияние понякога е благоприятно, а друг – неблагоприятно. На още 200 000 йоджани над Будха-граха е Аграка (Марс); нейното влияние почти винаги е отрицателно. 200 000 йоджани над Аграка е планетата Бхаспати-граха (Юпитер), която е винаги благосклонна към достойните брхмаи. Над нея се намира планетата Шанаишчара (Сатурн) – много неблагоприятна, а над Сатурн са разположени седем звезди, обитавани от велики светци, постоянно загрижени за доброто на цялата вселена. Седемте звезди обикалят около Дхрувалока, жилището на Бог Виу във вселената.
ТЕКСТ 1: Цар Парӣкит попита Шукадева Госвмӣ: Повелителю мой, ти потвърди, че могъщият бог на Слънцето обикаля около Дхрувалока, която заедно с планината Сумеру се пада от дясната му страна. Същевременно той е обърнат към знаците на зодиака, а Сумеру и Дхрувалока са от лявата му страна. Как да приемем обяснението, че при движението на Слънцето Сумеру и Дхрувалока са едновременно от лявата и дясната му страна?
ТЕКСТ 2: Шрӣ Шукадева Госвмӣ отговори ясно: Ако по въртящото се грънчарско колело лазят мравки, те описват движение, различно от неговото и понякога са в една част на колелото, а друг път – в друга. По същия начин зодиакалните знаци и съзвездията със Сумеру и Дхрувалока от дясната им страна се въртят с колелото на времето, а Слънцето и другите планети се движат заедно с тях, подобно на мравките. Но Слънцето и планетите по различно време се виждат в различни знаци и съзвездия. Тоест тяхното движение не съвпада с това на зодиака и колелото на времето.
ТЕКСТ 3: Изначалната причина на космическото проявление е Върховната Божествена Личност, Нряа. Когато велики святи личности, дълбоко запознати с ведическото знание, отправиха молитви към Върховния, Той се появи в материалния свят под формата на Слънцето, за да дари с благополучие всички планети и да пречисти плодоносните дейности. Той се раздели на дванайсет части и създаде различните сезони, като започна с пролетта. Така бяха създадени и техните характеристики: топлина, студ и пр.
ТЕКСТ 4: Според системата от четири вари и четири шрама, хората обикновено почитат Върховната Божествена Личност, Нряа, в облика му на бога на Слънцето. С голяма вяра те почитат Върховната Личност и в образа на Свръхдушата според ритуалите, изложени в трите Веди, например агнихотра и подобни висши или нисши плодоносни дейности; те следват и пътя на мистичната йога. Така всички лесно постигат крайната цел на живота.
ТЕКСТ 5: Богът на Слънцето, който е Нряа, Виу – душата на всички светове, се намира в космическото пространство между горните и долните части на вселената. Минавайки през дванайсет месеца в колелото на времето, Слънцето влиза в съприкосновение с дванайсетте зодиакални знака и приема дванайсет различни имена. Сборът от дванайсетте месеца се нарича саватсара, една цяла година. От гледна точка на лунните изчисления, месецът се дели на два двуседмични периода, през които Луната се увеличава и намалява. Толкова трае едно денонощие на планетата Питлока. Според звездните изчисления един месец е равен на две и една четвърт съзвездия. Докато Слънцето пътува два такива месеца, минава един сезон, затова смените на сезоните са считани за части от тялото на годината.
ТЕКСТ 6: А времето, за което Слънцето преминава половината от космическото пространство, се нарича аяна, неговият период на движение (на север или на юг).
ТЕКСТ 7: Богът на Слънцето се движи с три скорости: бавна, бърза и умерена. Учените обясняват времето, за което той прави една пълна обиколка на райските владения, земните планети и космическото пространство, с пет названия: Саватсара, Париватсара, Иватсара, Ануватсара и Ватсара.
ТЕКСТ 8: На 100 000 йоджани (1 300 000 километра) отвъд слънчевите лъчи се намира Луната, която се движи със скорост, по-голяма от тази на Слънцето. За два свои двуседмични периода Луната изминава разстояние, което Слънцето изминава за една саватсара; за два и четвърт дена – разстояние, изминавано от Слънцето за месец; за едно денонощие изминава толкова, колкото Слънцето за две седмици.
ТЕКСТ 9: Когато Луната расте, светлата ѝ страна се увеличава ежедневно; тогава настъпва ден за полубоговете и нощ за питите. А когато Луната намалява, настава нощ за полубоговете и ден за питите. Така Луната преминава през всички съзвездия за трийсет мухӯрти (един цял ден). Тя излъчва нектарна хладина и влияе благотворно на посевите. Затова богът на Луната е смятан за жизнената сила на всички създания. Той е наричан още Джӣва, главното живо същество във вселената.
ТЕКСТ 10: Тъй като Луната притежава неизчерпаеми енергии, тя символизира могъществото на Върховната Божествена Личност. Луната е господстващото божество на ума, затова богът на Луната се нарича Маномая. Той е наричан и Аннамая, защото дава енергия на тревите и растенията, а също и Амтамая – жизненият извор на всички създания. Луната носи щастие на полубогове, пити, хора, животни, птици, влечуги, дървета и растения и на всички други живи същества. Затова е наричана и Сарвамая (вездесъща).
ТЕКСТ 11: На 300 000 йоджани (3 900 000 километра) над Луната се намират много звезди. По волята на Върховната Божествена Личност те са разположени в колелото на времето и описват своите орбити така, че планината Сумеру остава от дясната им страна. Тяхното движение е различно от това на Слънцето. Има двайсет и осем основни звезди, главната сред които – Абхиджит.
ТЕКСТ 12: А на 2 600 000 километра над тези звезди се намира планетата Венера; тя също се движи бързо, бавно и умерено. Скоростите ѝ почти съвпадат с трите скорости на Слънцето. Понякога Венера се движи зад Слънцето, друг път – пред него, а понякога – редом с него. Венера обезсилва влиянието на планетите, причиняващи суша. Благодарение на присъствието ѝ валят обилни дъждове и затова тя е много благотворна за всички живи същества във вселената. Това е мнението на учените.
ТЕКСТ 13: Меркурий прилича на Венера по това, че се движи зад Слънцето, пред него и редом с него. Тази планета се намира на 2 600 000 километра над Венера и 11 700 000 километра над Земята. Меркурий е син на Луната и почти винаги влияе благотворно върху обитателите на вселената, но когато не се движи редом със Слънцето, вещае урагани, прашни бури, нередовни валежи и безводни облаци. Заради оскъдните или прекомерни дъждове, които предизвиква, Меркурий буди страх у хората.
ТЕКСТ 14: На 2 600 000 километра над Меркурий, на 14 300 000 километра над Земята, се намира планетата Марс. Ако не се движи ретроградно, Марс преминава през всеки един от дванайсетте зодиакални знака за шест седмици. Тази планета почти винаги създава неблагоприятни условия за валежите; има и други отрицателни влияния.
ТЕКСТ 15: На 2 600 000 километра над Марс, 16 900 000 километра над Земята, се намира Юпитер, който преминава през всеки отделен знак на зодиака за една Париватсара, ако не се движи ретроградно. Юпитер влияе много благотворно на брхмаите във вселената.
ТЕКСТ 16: На 2 600 000 километра над Юпитер, 19 500 000 километра над Земята, се намира планетата Сатурн. Тя минава през един зодиакален знак за трийсет месеца и обхожда целия зодиак за трийсет Ануватсари. Тази планета е винаги неблагоприятна за всички във вселената.
ТЕКСТ 17: На 14 300 000 километра над Сатурн, 33 800 000 километра над Земята, обитават седемте мъдреци, постоянно загрижени за благополучието на жителите на вселената. Техните седем звезди обикалят върховната обител на Бог Виу, наречена Дхрувалока, Полярната звезда.