ТЕКСТ 8
ева чандрам арка-габхастибхя упарил лака-йоджаната упалабхямно 'ркася саватсара-бхукти пакбх мса-бхукти сапдаркбх диненаива пака-бхуктим аграчрӣ друтатара-гамано бхукте.
евам – така; чандрам – Луната; арка-габхастибхя – от слънчевите лъчи; упарит – над; лака-йоджаната – на разстояние 100 000 йоджани; упалабхямна – разположена; аркася – на слънчевия диск; саватсара-бхуктим – изминаването на една година на наслаждение; пакбхм – от два двуседмични периода; мса-бхуктим – продължителността на един месец; сапда-кбхм – за два дена и една четвърт; динена – за един ден; ева – само; пака-бхуктим – продължителността на две седмици; аграчрӣ – движейки се стремително; друта-тара-гамана – движейки се по-голяма скорост; бхукте – прекосява.
На 100 000 йоджани (1 300 000 километра) отвъд слънчевите лъчи се намира Луната, която се движи със скорост, по-голяма от тази на Слънцето. За два свои двуседмични периода Луната изминава разстояние, което Слънцето изминава за една саватсара; за два и четвърт дена – разстояние, изминавано от Слънцето за месец; за едно денонощие изминава толкова, колкото Слънцето за две седмици.
Ако вземем под внимание факта, че Луната е на 100 000 йоджани, или 1 300 000 километра над слънчевите лъчи, вероятността за съвременни пътешествия до Луната е повече от изумителна. Щом Луната е толкова отдалечена от Земята, истинска загадка е как космическите кораби биха стигнали дотам. Съвременните научни данни постоянно се променят и това ги прави несигурни. Трябва да приемем информацията, предложена във ведическите произведения. Тези изчисления са непоклатими; направени в древността, те са валидни и днес. Някои може да се съмняват кои изчисления са по-добри – ведическите или съвременните, но що се отнася до нас, ние приемаме за верни ведическите.