ТЕКСТ 3

Според описанието в този стих хилядите звезди и големите планети, като Слънцето, Луната, Венера, Меркурий, Марс и Юпитер, не са групирани по силата на закона за гравитацията или на други подобни постановки на съвременните учени. Тези планети и звезди са слуги на Върховната Божествена Личност Говинда, Ка, и пътуват в колесниците си по определените им орбити по негова заповед. Орбитите им са сравнени с механизми, предоставени от материалната природа на техните управляващи божества, които изпълняват волята на Върховния, като обикалят около Дхрувалока, планетата на великия предан Махрджа Дхрува. Брахма сахит (5.52) потвърждава това:

„Обожавам Говинда, предвечния Бог, Върховната Личност, под чиято власт дори Слънцето, окото на Бога, се върти в строго установената орбита на вечното време. Слънцето е царят на всички планетарни системи и притежава безкрайна енергия от топлина и светлина.“ Този стих от Брахма сахит потвърждава, че дори най-голямата и могъща планета, Слънцето, се върти в строго определена орбита, наречена кла-чакра, изпълнявайки волята на Върховната Божествена Личност. Това няма нищо общо с гравитацията или подобни въображаеми закони, създадени от материалистичните учени.

Учените пренебрегват властта на Върховната Божествена Личност и си представят различни закономерности, които според тях карат планетите да се движат. Но единствената предпоставка за движението на планетите е волята на Върховния. Различните божества, управляващи планетите, са личности и Върховният също е личност. Бог заповядва на подчинените си полубогове, носещи разни имена, да изпълняват върховната му воля. Това научаваме от Бхагавад-гӣт (9.10), където Ка казва:

„О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества“.

Орбитите на планетите приличат на телата на живите същества – и едните, и другите са машини, управлявани от Върховната Божествена Личност. Пак в Бхагавад-гӣт (18.61) Ка отбелязва:

„Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия“. Тази машина – тялото или планетната орбита, или кла-чакра – работи по разпореждане на Върховната Божествена Личност. Върховният и материалната природа заедно поддържат тази огромна вселена и не само нея, но и милионите други вселени.

Стихът описва и как планетите и звездите плуват в пространството. Движението им не се дължи на гравитацията, а на взаимодействието с въздуха. Благодарение на това взаимодействие огромните, тежки облаци и големите орли летят в небето. Модерните реактивни самолети като „Боинг 747“ работят на същия принцип: контролирайки въздуха, те се носят високо в небето и преодоляват падането към земята. Целият контрол на въздуха се осъществява от взаимодействието на два принципа: пуруа (мъжко начало) и практи (женско начало). Със сътрудничество между материалната енергия, която е практи, и Върховния Бог, който е пуруа, всички процеси във вселената протичат подредено и хармонично. Практи, материалната природа, също е описана в Брахма сахит:

„Външната енергия м, сянка на чит, духовната енергия, е почитана от хората в образа на Дург – създаващия, поддържащ и унищожаващ посредник в този материален свят. Обожавам предвечния Бог Говинда, под чиито заповеди действа Дург“. Материалната природа, външната енергия на Върховния Бог, се нарича още Дург, олицетворената в женски образ енергия, която пази огромната крепост на вселената. Думата дург означава и „крепост“. Вселената е като здрава крепост; в нея са затворени обусловените души и не могат да я напуснат, докато не бъдат освободени по милостта на Върховната Божествена Личност. Бог заявява в Бхагавад-гӣт (4.9):

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“. Ето как просто с Ка съзнание по милостта на Върховната Божествена Личност човек може да бъде освободен, да напусне голямата крепост на тази вселена и да се отправи към духовния свят.

Заслужава внимание и фактът, че господстващите божества дори на най-големите планети са получили своите постове заради великите си благотворни дела, извършени в миналите животи. Това се подразбира от думите карма-нирмита-гатая. Например, както вече обяснихме, Луната се нарича джӣва, което означава, че тя също е живо същество като нас, но поради благочестивите си дейности това живо същество е получило поста на лунния Бог. Всички полубогове са живи същества, назначени за господари на Луната, Земята, Венера и т.н. заради ценното си служене и благочестие. Само божеството, управляващо Слънцето – Сӯря Нряа – е въплъщение на Върховната Божествена Личност. Владетелят на Дхрувалока, Махрджа Дхрува, също е живо същество. Живите същества са два вида: върховно същество, Върховната Божествена Личност, и обикновено същество, джӣва (нитьо нитн четанаш четаннм – Каха Упаниад, 2.2.13). Всички полубогове служат на Бога и само по този начин се осъществяват вселенските дела.

Гигантските орли, споменати в текста, се хранят със слонове и се издигат толкова високо, че могат да прелитат от една планета на друга. Те излитат от една планета и кацат на друга, а по време на полета си снасят яйца, от които още във въздуха се излюпват нови орли. На санскрит тези птици се наричат шйена. Разбира се, в днешно време на Земята не виждаме такива огромни птици, но поне знаем за орли, които хващат маймуни, хвърлят ги отвисоко, за да ги убият, и после ги изяждат. А от стиха научаваме, че съществуват гигантски птици, сграбчващи цели слонове.

Примерите с орлите и облаците са достатъчни, за да докажат, че летенето е възможно чрез подходящо преобразуване на въздуха. Планетите плуват в пространството на същия принцип – материалната природа приспособява въздуха по разпореждане на Върховния Бог. Вероятно тези преобразувания представляват закона за гравитацията, но при всички случаи не можем да отречем, че природните закони са създадени от Върховната Божествена Личност. Така наречените учени нямат контрол над тях. Те неуместно заявяват, че няма Бог, но това не е истина.