No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 20

яся ха вва кута-патана-праскхаландиу виваша сакн нмбхиган пуруа карма-бандханам аджас видхуноти яся хаива пратибдхана мумукаво 'нятхаивопалабханте.

яся – на когото; ха вва – наистина; кута – изпитвайки глад; патана – падайки; праскхалана-диу – препъвайки се и пр.; виваша – безпомощен; сакт – веднъж; нма абхиган – изричайки святото име на Бога; пуруа – човек; карма-бандханам – робството на плодоносните дейности; аджас – напълно; видхуноти – пречиства; яся – от което; ха – несъмнено; ева – по този начин; пратибдханам – съпротивлението; мумукава – желаещите освобождение; анятх – иначе; ева – несъмнено; упалабханте – се опитват да постигнат.

Ако някой, измъчен от глад, пропаднал или объркан, изрече святото име на Бога дори само веднъж – с желание или неохотно, той незабавно бива освободен от последиците на миналите си деяния. Кармӣте, затънали в материални дейности, се натъкват на много трудности по пътя на мистичната йога и прочие начинания, за да постигнат същата свобода.

Не е вярно, че човек трябва да предложи материалните си притежания на Върховната Божествена Личност и да бъде свободен, преди да започне предано служене. Преданият постига освобождение, без да полага отделни усилия за това. Бали Махрджа не получил обратно цялото си имущество само защото го подарил на Бога. Човек, който става предан, свободен от материални желания и подбуди, приема всички благоприятни възможности, материални и духовни, като благословии от Бога; така нищо не пречи на служенето му. Бхукти, материалното наслаждение, и мукти, освобождението, са странични резултати от преданото служене. Преданият не е длъжен да прави специални усилия, за да постигне мукти. Шрӣла Билвамагала хкура е казал: мукти свая мукулитджали севате 'смн – чистият предан на Бога не се стреми към мукти, защото мукти е винаги на неговите услуги.

В тази връзка можем да цитираме Чайтаня чаритмта (Антя, 3.177 – 188), където Харидса хкура потвърждава ефекта от повтарянето на святото име:

кеха бале – 'нма хаите хая ппа-кая'
кеха бале – 'нма хаите джӣвера мока хая'

Някои твърдят, че като повтаря святото име на Бога, човек се освобождава от последиците на греховния си живот, а други казват, че се освобождава от материалното робство.

харидса кахена, – 'нмера еи дуи пхала ная
нмера пхале ка-паде према упаджая

Ала Харидса хкура казал, че резултатът от повтарянето на святото име не е освобождение от материалното робство или от греховните последици. Истинският резултат от повтарянето на Божието име е пробуждане на забравеното Ка съзнание, любовното служене на Бога.

нуагика пхала нмера – 'мукти', 'ппа-нша'
тхра днта яичхе сӯрйера пракша

Харидса хкура обяснил, че освобождението и премахването на последиците от греховна дейност са само странични ефекти от повтарянето на святото име. Ако повтаряме правилно святото име, ще се издигнем до любовно служене на Върховната Божествена Личност. Харидса хкура сравнил могъществото на святото име със слънчевата светлина.

еи шлокера артха кара паитера гаа“
сабе кахе, – 'туми каха артха-вивараа'

Той цитирал един стих пред присъстващите учени личности, а те го помолили да обясни смисъла му.

харидса кахена, – 'яичхе сӯрйера удая
удая н хаите рамбхе тамера хая кая

Харидса хкура казал, че с изгрева си слънцето разпръсква нощния мрак, преди светлината му да бъде видяна.

чаура-прета-ркасдира бхая хая нша
удая хаиле дхарма-карма-ди паракша

Още преди изгрева светлината на зората прогонва страха от нощни злодеи – крадци, духове и ркаси – и когато самото слънце се появи, хората подхващат своите занимания.

аичхе нмодарамбхе ппа-дира кая
удая каиле ка-паде хая премодая

По същия начин дори да повтаря святото име неправилно, човек бива освободен от греховни последици, а когато започне да го повтаря правилно, развива любов към Ка.

'мукти' туччха-пхала хая нмбхса хаите
йе мукти бхакта н лая, се ка чхе дите

Преданият никога не приема мукти, дори Ка да му го предложи. Мукти, освобождението от греховни последици, се постига дори с нмбхса, проблясъка от светлината на святото име.

Равнището нмбхса е между нма-апардха, тоест повтаряне на святото име с оскърбления, и чистото повтаряне. Има три равнища при повтарянето на святото име на Бога. Тези, които се намират на първото равнище, допускат десет вида оскърбления. На второто равнище, нмбхса, оскърбленията са почти изчезнали и лека-полека започва чистото повтаряне. На третото равнище, когато човек повтаря мантрата Харе Ка без да допуска оскърбления, у него веднага се пробужда любовта към Ка. Това е съвършенството.

« Previous Next »