ТЕКСТ 22
на ваи бхагавн нӯнам амунуджагрха яд ута пунар тмнусмти-моаа ммая-бхогаишварям евтанутети.
на – не; ваи – именно; бхагавн – Върховната Божествена Личност; нӯнам – несъмнено; амуя – на Бали Махрджа; ануджагрха – прояви благоволението си; ят – защото; ута – безспорно; пуна – отново; тма-анусмти – помненето на Върховната Божествена Личност; моаам – което лишава човек; м-мая – свойство на М; бхога-аишварям – материалното богатство; ева – несъмнено; танута – проявено; ити – така.
Бог, Върховната Личност, не възнагради Бали Махрджа с материално щастие и богатство, защото те карат човек да забрави любовното предано служене. Резултатът от това богатство е невъзможността да съсредоточиш ума си върху Върховната Божествена Личност.
Има два вида богатство. Едното е материално, следствие от кармата, а другото е духовно. Отдадената душа, която изцяло се уповава на Върховната Божествена Личност, не желае материално богатство за сетивно наслаждение. Ето защо, ако един чист предан притежава необикновено материално богатство, то не се дължи на неговата карма, а на бхакти. С други думи, Върховният иска да го улесни в служенето му. Бог проявява особената си милост към начинаещия предан, като го превръща в бедняк. Това е милост, защото, ако начинаещият стане богат, ще забрави служенето на Бога. Но ако напредналият получи богатство от Върховния, то не е материално богатство, а духовна възможност. Материалното богатство, предоставено на полубоговете, ги кара да забравят Бога, но Бали Махрджа получил богатство, за да продължи служенето си, недокоснато от м.