No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 26

тася махнубхваснупатхам амджита-кая ко всмад-видха парихӣа-бхагавад-ануграха упаджигамиатӣти.

тася – на Прахлда Махрджа; мах-анубхвася – който бе велик предан; анупатхам – пътя; амджита-кая – човек с материални замърсявания; ка – какво; в – или; асмат-видха – като нас; парихӣа-бхагават-ануграха – без благоволението на Върховната Божествена Личност; упаджигамиати – желае да следва; ити – така.

Бали Махрджа продължи: Хора като нас, привързани към материалните удоволствия, замърсени от гуите на материалната природа и лишени от милостта на Върховната Божествена Личност, не могат да следват възвишения път на Прахлда Махрджа, великия предан на Бога.

Известно е, че за да постигне духовно познание, човек трябва да следва примера на велики личности като Брахм, Девари Нрада, Шива и Прахлда Махрджа. Пътят на бхакти въобще не е труден, ако следваме стъпките на предишните чрии и авторитети, но замърсените от гуите на материалната природа не могат да направят това. Макар Бали Махрджа да вървял по пътя на своя дядо, поради голямото си смирение, той се съмнявал, че наистина го следва. За издигнатите ваиави, спазващи принципите на бхакти, е типично да се смятат за обикновени хора. Това не е престорено смирение – те наистина мислят така и никога не приемат величието си.

« Previous Next »