No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 1

шрӣ-шука увча
тася мӯла-деше тришад-йоджана-сахасрнтара сте  ваи кал бхагаватас тмасӣ самкхтнанта ити стватӣ дра-дшяйо сакараам ахам итй абхимна-лакаа я сакараам итй чакате.

шрӣ-шука увча – Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза; тася – на планетата Птла; мӯла-деше – в областта под основата; тришат – трийсет; йоджана – мерна единица, равняваща се на тринадесет километра; сахасра-антаре – в интервал от хиляда; сте – запазва се;  – който; ваи – наистина; кал – разширение на разширението; бхагавата – на Върховната Божествена Личност; тмасӣ – свързан с мрака; самкхт – наречен; ананта – Ананта; ити – така; стватӣ – преданите; дра-дшяйо – на материята и духа; сакараам – съчетанието; ахам – аз; ити – така; абхимна – от самомнението; лакаам – характерно; ям – когото; сакараам – Сакараа; ити – така; чакате – просветените мъдреци описват.

Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза на Махрджа Парӣкит: Скъпи царю, на около 390 000 километра под планетата Птла живее друга инкарнация на Върховната Божествена Личност. Това разширение на Бог Виу се нарича Бог Ананта или Бог Сакараа. Той е винаги трансцендентален, но понеже е обожаван от Шива, божеството на тамо-гуа, или тъмнината, понякога го наричат тмасӣ. Бог Ананта е управляващо божество на материалната гуа на невежеството и фалшивото его на обусловените души. Когато обусловеното живо същество си казва: „Аз съм наслаждаващият се, а този свят е предназначен за мое удоволствие“, тази житейска представа му е внушена от Сакараа. Така обикновената обусловена душа се мисли за Върховния Бог.

Съществува група хора, сходни на философите-мвдӣ, които тълкуват неправилно ведическите мантри аха брахмсми и со 'хам, придавайки им значението „Аз съм Върховният Брахман“ и „Аз съм еднакъв с Бога“. Тази погрешна представа, с която човек се мисли за върховния наслаждаващ се, е вид илюзия. Тя е спомената и в Шрӣмад Бхгаватам (5.5.8): джанмася мохо 'ям аха мамети. Както става ясно от разглеждания стих, Бог Сакараа е управляващото божество на тази погрешна представа. Ка потвърждава това в Бхагавад-гӣт (15.15):

сарвася чха хди саннивио
матта смтир гнам апохана ча

„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Бог се намира във всяко сърце като Сакараа и когато някой демон си въобразява, че е едно с Върховния Бог, Той го оставя в това невежество. Въпреки че такова демонично живо същество е само незначителна частица от Бога, то забравя истинската си позиция и се мисли за Върховния. Тъй като тази забрава възниква по волята на Сакараа, понякога Той е назоваван тмасӣ. Името тмасӣ не означава, че Той има материално тяло, Той е винаги трансцендентален, но като Свръхдушата в сърцето на Шива, на когото се налага да върши тамастични дейности, Сакараа понякога е наричан тмасӣ.

« Previous Next »