No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 6

са ева бхагавн ананто 'нанта-гурава ди-дева упасахтмара-роа-вего локн свастая сте.

са – този; ева – безусловно; бхагавн – Върховната Божествена Личност; ананта – Анантадева; ананта-гуа-арава – източник на безброй трансцендентални качества; ди-дева – предвечният Бог или този, който не се различава от изначалната Върховна Божествена Личност; упасахта – който е обуздал; амара – на нетърпимостта си; роа – и на гнева; вега – подтиците; локнм – на хората от всички планети; свастайе – за благоденствието; сте – остава.

Бог Сакараа е океан от безброй духовни качества, затова е прочут като Анантадева. Той не се различава от Върховната Божествена Личност. За благоденствието на всички живи същества в материалния свят Той пребивава в своята обител, въздържайки гнева и нетърпимостта си.

Главното призвание на Анантадева е да сложи край на това материално творение, ала Той въздържа гнева и нетърпимостта си. Материалният свят е създаден да предостави още една възможност на обусловените души за завръщане у дома, при Бога, но повечето от тях не се възползват от тази възможност. След сътворението те отново проявяват старата си склонност да властват над материалния свят. Тези дейности на обусловените души предизвикват гнева на Анантадева и Той желае да унищожи цялото материално мироздание. И все пак, бидейки Върховната Божествена Личност, от добронамереност към нас Той възпира своя гняв и нетърпимост. Само в определен момент дава воля на гнева си и разрушава материалния свят.

« Previous Next »