ТЕКСТ 14
яс тв иха брахма-дхрук са класӯтра-сагяке нараке аюта-йоджана-паримаале тмрамайе тапта-кхале упарй-адхастд агнй-аркбхм ати-тапямне 'бхинивешита кут-пипсбх ча дахямннтар-бахи-шарӣра сте шете чеате 'ватихати паридхвати ча ванти пашу-роми твад вара-сахасри.
я – всеки, който; ту – но; иха – през този живот; брахма-дхрук – убиецът на брхмаа; са – такъв човек; класӯтра-сагяке – наречен Класӯтра; нараке – в ада; аюта-йоджана-паримаале – с обиколка сто и тридесет хиляди километра; тмра-майе – направена от мед; тапта – нажежена; кхале – по повърхността; упари-адхастт – над и под; агни – от огън; аркбхм – и от слънцето; ати-тапямне – която е нагорещена; абхинивешита – така че да го сполети; кут-пипсбхм – глад и жажда; ча – и; дахямна – изгарян; анта – вътрешно; бахи – външно; шарӣра – чието тяло; сте – остава; шете – ту ляга; чеате – ту движи крайниците си; аватихати – ту става; паридхвати – ту бяга напосоки; ча – също; ванти – колкото; пашу-роми – косми по тялото на едно животно; тват – толкова; вара-сахасри – хиляди години.
Убиецът на брхмаа пропада в ада Класӯтра, чиято обиколка е сто и тридесет хиляди километра, а земята е направена от мед. Отдолу я нажежава огън, а отгоре я пече палещо слънце – така медната повърхност на тази планета е непоносимо гореща. Убиецът на брхмаа се мъчи, изгарян отвътре и отвън. Вътрешно е измъчван от глад и жажда, а външно – от знойното слънце и огъня под медната повърхност. Той непрекъснато ляга, сяда, става или тича насам-натам. Принуден е да понася тези страдания толкова хиляди години, колкото са космите по тялото на едно животно.