ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

ТЕКСТ 1: Цар Парӣкит попита Шукадева Госвмӣ: Господарю мой, защо живите същества са поставени в различни материални условия? Бъди така добър да ми обясниш това.

ТЕКСТ 2: Великият мъдрец Шукадева Госвмӣ каза: О царю, в материалния свят съществуват три вида дейности – в гуата на доброто, на страстта и на невежеството. Понеже всички хора са повлияни от трите гуи на материалната природа, и плодовете от дейността им също се разделят на три. Този, който действа в гуата на доброто, е религиозен и щастлив; този в гуата на страстта го спохождат и щастие, и страдание, а този, който действа под влиянието на невежеството, винаги е злощастен и живее като животно. В зависимост от степента, в която са подвластни на различните природни гуи, живите същества достигат различни местоназначения.

ТЕКСТ 3: С разнородните си благочестиви дейности, човек постига различни условия на райски живот, а действайки греховно, се озовава в разни условия на адски живот. Хората, повлияни от материалната гуа на невежеството, се въвличат в неблагочестиви дейности и според степента на своето невежество попадат на различни нива от адското съществуване. Ако някой действа в гуата на невежеството от лудост, полагаемото му се нещастие е най-леко. Ако действа греховно, но знае разликата между благочестиви и неблагочестиви дела, попада в средно жесток ад. А за този, който действа греховно и невежествено поради атеизъм, е отреден най-тежкият адски живот. От незапомнени времена многобройните желания на невежото живо същество го отнасят до хиляди адски планети. Ще се опитам да те запозная с тях, доколкото е възможно.

ТЕКСТ 4: Цар Парӣкит попита Шукадева Госвмӣ: Господарю, къде се намират адските области: извън вселената, в нейните предели или на различни места на тази планета?

ТЕКСТ 5: Великият мъдрец Шукадева Госвмӣ отговори: Всички адски планети се намират в космическото пространство между трите свята и океана Гарбходака. Те са разположени в южната страна на вселената, под Бхӯ-маала, малко над водите на океана Гарбходака. Питлока също се намира в тази област между океана Гарбходака и нисшите планетарни системи. Жителите на Питлока, предвождани от Агнивтт, медитират в самдхи върху Върховната Божествена Личност, желаейки добруването на техните семейства.

ТЕКСТ 6: Цар на питӣте е Ямарджа – могъщият син на бога на Слънцето. Той живее на Питлока с личните си придружители и бидейки верен на законите, постановени от Върховната Божествена Личност, има посредници, ямадӯтите, които му довеждат всички грешници веднага след смъртта им. След като ги изправят пред него, той отсъжда справедливо според прегрешенията им и ги изпраща на една от многото адски планети за подобаващо наказание.

ТЕКСТ 7: Някои авторитети твърдят, че адските планети са общо двайсет и една, а други – че са двайсет и осем. Скъпи царю, ще те запозная с техните наименования, форми и характеристики. Имената на различните адски области са следните: Тмисра, Андхатмисра, Раурава, Махраурава, Кумбхӣпка, Класӯтра, Асипатравана, Сӯкарамукха, Андхакӯпа, Кмибходжана, Сандаша, Таптасӯрми, Ваджракаака-шлмалӣ, Ваитараӣ, Пӯйода, Прародха, Вишасана, Ллбхака, Срамедана, Авӣчи, Аяпна, Кракардама, Ракогаа-бходжана, Шӯлапрота, Дандашӯка, Аваа-ниродхана, Парвартана и Сӯчӣмукха. Всички тези планети са предназначени за наказание на живите същества.

ТЕКСТ 8: Скъпи царю, човекът, който си е присвоил законната жена на друг, децата или парите му, бива хванат от свирепите ямадӯти в мига на смъртта; те го омотават с въжето на времето и го захвърлят в ада Тмисра. На тази мрачна планета ямадӯтите измъчват грешника, бият го и силно го ругаят. Той умира от глад и е оставен без капка вода. Така настървените помощници на Ямарджа му причиняват непоносими страдания и често грешникът припада от побоищата.

ТЕКСТ 9: Човек, който коварно е мамил другиго, за да се наслаждава на съпругата и децата му, попада на адската планета Андхатмисра. Там неговото положение е като на дърво, отсечено от корен. Дори преди да стигне до Андхатмисра, грешното живо същество е подложено на ужасни мъчения. Те са толкова сурови, че то губи разума и зрението си. Ето защо просветените мъдреци наричат този ад Андхатмисра.

ТЕКСТ 10: Този, който се отъждествява с тялото си, работи усилено ден и нощ, за да удовлетворява нуждите си и нуждите на своята съпруга и деца. Докато е изкарвал прехраната на семейството си, той може да е извършвал насилие спрямо други живи същества. В мига на смъртта такъв човек е принуден да се раздели със своето тяло и семейство. Той пропада в ада Раурава, където изтърпява последиците от жестокото си отношение към други създания.

ТЕКСТ 11: През целия си живот завистливият човек извършва насилие над много живи същества. Затова след смъртта, когато Ямарджа го отведе в ада, наранените от него създания се явяват като животни, наречени руру, и му причиняват нетърпими болки. Мъдреците наричат този ад Раурава. Създанията руру, рядкост за този свят, са по-злобни и от змии.

ТЕКСТ 12: Наказанието в ада Махраурава е неизбежно за този, който поддържа тялото си, наранявайки другите. Там животните руру, наречени кравда, го разкъсват и поглъщат плътта му.

ТЕКСТ 13: За да поддържат съществуването на тялото и да угодят на езиците си, някои жестокосърдечни хора готвят клетите животни и птици, докато са още живи. Дори човекоядците заклеймяват такива хора. В следващия им живот ямадӯтите ги завличат в ада Кумбхӣпка, където ги готвят в кипящо масло.

ТЕКСТ 14: Убиецът на брхмаа пропада в ада Класӯтра, чиято обиколка е сто и тридесет хиляди километра, а земята е направена от мед. Отдолу я нажежава огън, а отгоре я пече палещо слънце – така медната повърхност на тази планета е непоносимо гореща. Убиецът на брхмаа се мъчи, изгарян отвътре и отвън. Вътрешно е измъчван от глад и жажда, а външно – от знойното слънце и огъня под медната повърхност. Той непрекъснато ляга, сяда, става или тича насам-натам. Принуден е да понася тези страдания толкова хиляди години, колкото са космите по тялото на едно животно.

ТЕКСТ 15: Ако някой се отклони от пътя на Ведите, без да е сполетян от бедствие, слугите на Ямарджа го завличат в ада Аси-патравана, където го шибат с камшици. Той бяга панически от непоносимата болка, но отвсякъде го обграждат палми с остри като саби листа. Така, с изранено тяло, припадайки на всяка крачка, той проплаква в отчаяние: „Какво да правя сега! Как да се спася!“. Такива са страданията на изоставилия общоприетите религиозни норми.

ТЕКСТ 16: Престъпният цар или държавен служител, който е наказал невинни хора или е налагал телесно наказание на брхмаа, в следващия си живот бива отнесен от ямадӯтите в ада Сӯкарамукха; там могъщите помощници на Ямарджа го премазват, както човек прекършва захарна тръстика, за да изстиска сока ѝ. Греховното живо същество плаче много жалостно и губи съзнание подобно на невинния човек, който понася ненужно наказание. Такъв е резултатът от наказването на праведните.

ТЕКСТ 17: По замисъла на Върховния Бог нисшите живи същества – буболечки, комари и др. – смучат кръвта на хора и животни. Тези нищожни създания не съзнават, че техните ухапвания причиняват болка. Ала хората от висшите съсловия – брхмаи, катрии и вайши – имат развито съзнание и знаят колко болезнено е да бъдеш убит. Просветеният човек несъмнено върши грях, когато умъртвява или измъчва нищожни твари, които нямат чувство за разграничение. Върховният Бог го наказва в ада Андхакӯпа; там го връхлитат птици и зверове, влечуги, комари, въшки, червеи, мухи и всякакви гадини, измъчвани от него през живота му. Те го нападат от всички страни, отнемайки му удоволствието от съня. Лишен от възможността да си почине, грешникът безспирно броди в мрака. Така в Андхакӯпа той се мъчи като създание от нисшите видове.

ТЕКСТ 18: Човек не е по-добър от гарга, ако не споделя храната си с гостите, старците и децата и вместо това я изяжда сам, или се храни, без да е извършил петте вида жертвени обреди. След смъртта си той попада в най-отблъскващия ад, наречен Кмибходжана. В този ад има езеро, широко 100 000 йоджани (1 300 000 километра), гъмжащо от червеи. Той става един от червеите в това езеро и се храни с другите червеи, които също го изяждат. Докато не изкупи деянията, извършени преди смъртта му, този грешник остава в пъкленото езеро Кмибходжана в продължение на толкова години, колкото йоджани е ширината на езерото.

ТЕКСТ 19: Скъпи царю, крадецът, ограбил брхмаа или когото и да е другиго без извънредна нужда, отнемайки неговите скъпоценности и злато, отива в ада Сандаша. Там одират кожата му с нажежени до червено железни топки и щипци и така разкъсват цялото му тяло.

ТЕКСТ 20: Мъж или жена, встъпили в непозволена сексуална връзка, биват наказани след смъртта от помощниците на Ямарджа в ада Таптасӯрми. Там те са бичувани с камшици. Мъжът е насилен да прегръща нажежена до червено статуя на жена, а жената е принудена да прегръща подобна статуя на мъж. Такова е наказанието за прелюбодействие.

ТЕКСТ 21: Този, който се е отдавал на секс без никакви задръжки – дори с животни – след смъртта си е отнесен в ада Ваджракаака шлмалӣ. В този ад има едно дърво капок, осеяно с шипове, остри като мълнии. Помощниците на Ямарджа провесват грешника на дървото и със сила го свличат надолу, така че шиповете да раздерат тялото му.

ТЕКСТ 22: Човекът, роден в почтено семейство – на катрии, на царски потомци или държавни служители, – но пренебрегнал задълженията си, отредени от религиозните норми, и потънал в грехове, в мига на смъртта пропада в реката на ада Ваитараӣ. Тя е като ров, обграждащ ада, и гъмжи от хищни водни животни, които тутакси започват да го разкъсват. Но заради извънредно греховния си живот, той не напуска тялото си. Така непрекъснато си припомня своите прегрешения и ужасно се мъчи в тази река, пълна с изпражнения, урина, гной, кръв, косми, нокти, кости, костен мозък, плът и мазнина.

ТЕКСТ 23: Безсрамните съпрузи на жени шӯдри от нисш произход живеят като животни и нямат понятие за добро поведение, чистота и порядъчен живот. След смъртта такива хора са хвърлени в ада Пӯйода, в океан, пълен с гной, изпражнения, урина, слуз, слюнка и други подобни. Шӯдрите, които не се коригират, падат в този океан и са принудени да ядат гнусотиите му.

ТЕКСТ 24: Ако човек от висше съсловие (брхмаа, катрия и вайшя) през живота си е обичал да ходи на лов в гората с домашните си кучета, мулета или магарета и ненужно е избивал животни, след смъртта си отива в ада Прародха. Там помощниците на Ямарджа правят от него мишена и го пронизват със стрели.

ТЕКСТ 25: Този, който цял живот се е гордеел с издигнатото си положение и нехайно е принасял в жертва животни само за да поддържа материален престиж, отива в ада Вишасана. Там помощниците на Ямарджа го изтезават нечовешки и накрая го убиват.

ТЕКСТ 26: Ако неразумен представител на два пъти родените съсловия (брхмаа, катрия и вайшя) принуждава своята съпруга да пие спермата му заради похотливото си желание да я държи в подчинение, след смъртта той пропада в ада Ллбхака. Там го хвърлят в река от семенна течност, която е принуден да пие.

ТЕКСТ 27: В този свят някои хора са професионални разбойници, които подпалват чужди къщи или отравят стопаните им. Понякога царе или правителствени служители също обират търговците, изнудвайки ги да плащат данъци и по всякакви други начини. След смъртта си такива демони биват хвърлени в ада Срамедана. На тази планета има 720 кучета със зъби, остри като мълнии. По заповед на слугите на Ямарджа кучетата лакомо разкъсват и поглъщат тези грешници.

ТЕКСТ 28: Този, който през живота си е давал лъжливи показания или е лъгал в своята работа и благотворителност, след смъртта бива жестоко наказван от помощниците на Ямарджа. Те качват такъв грешник на планина, висока хиляда и триста километра, и го хвърлят с главата надолу в ада Авӣчимат. В този ад няма къде да се скриеш – наоколо има само скали, наподобяващи водни вълни. Там няма вода, затова адът носи името Авӣчимат (безводен). Макар че отново и отново е хвърлян от планината и тялото му се разбива на ситни парченца, грешникът не умира, а продължава да търпи наказанието си.

ТЕКСТ 29: Всеки брхмаа и всяка съпруга на брхмаа, които са пиели алкохол, биват завлечени от помощниците на Ямарджа в ада Аяпна. Този ад очаква и всеки катрия, вайшя или човек, спазващ обет, който в самозаблудата си пие сома-раса. В Аяпна помощниците на Ямарджа стъпват върху гърдите им и наливат в гърлата им горещо разтопено желязо.

ТЕКСТ 30: Безсрамният човек с нисш произход, който през живота си надменно е мислел: „Аз съм велик“ и заради това не е оказвал необходимата почит на по-високопоставените от него по отношение на потекло, аскетизъм, образование, поведение, каста или духовен сан – той е като мъртвец, макар и жив, а след смъртта му го хвърлят надолу с главата в ада Кракардама. Там е принуден да търпи нечовешки страдания в ръцете на слугите на Ямарджа.

ТЕКСТ 31: По света има мъже и жени, които в чест на Бхайрава или Бхадра Клӣ принасят в жертва човешки същества и ядат плътта им. Извършвалите подобни жертвоприношения след смъртта си попадат в царството на Ямарджа, където техните жертви са приели образа на ркаси и ги кълцат на парчета с острите си мечове. И както на тоя свят човекоядците са пили кръвта на жертвите си, танцувайки и пеейки ликуващо, така и жертвите им сега с удоволствие пият тяхната кръв и празнуват по същия начин.

ТЕКСТ 32: Някои хора дават подслон на животни и птици, които търсят закрила в тяхното село или гора, а след като животните повярват, че са покровителствани, те ги пронизват с копия, нанизват ги на въжета и си играят с тях като с кукли, причинявайки им адски болки. След смъртта помощниците на Ямарджа пращат такива хора в ада Шӯлапрота, където пробождат телата им с остри като игли шишове. Те се мъчат от глад и жажда, а лешояди, чапли и други птици с остри клюнове се нахвърлят върху тях от всички страни и раздират телата им. Изтерзани, страдалците си припомнят греховните дела, извършени в миналото.

ТЕКСТ 33: Тези, които през живота си са били като злобни змии, винаги гневни и причиняващи болка на другите живи създания, пропадат в ада Дандашӯка. Скъпи царю, в този ад има змии с по пет или седем глави. Те изяждат грешниците, както змията поглъща мишките.

ТЕКСТ 34: Тези, които са затваряли други живи същества в тъмни кладенци, хамбари или планински пещери, след смъртта си отиват в ада Аваа-ниродхана. Там ги натикват в тъмни кладенци, където те се задушават от отровни изпарения и пушек и жестоко се измъчват.

ТЕКСТ 35: Стопанин, посрещал гости или посетители с гневен, изпепеляващ поглед, пропада в ада Парвартана. Там със смразяващи очи в него се втренчват лешояди, чапли, гарги и други подобни птици, връхлитат го внезапно и стръвно изкълвават очите му.

ТЕКСТ 36: Човек, който в този живот се гордее много със своето богатство, постоянно мисли: „Аз съм толкова богат. Кой може да се сравнява с мен?“. Той има изкривено светоусещане и непрекъснато се бои, че някой ще му отнеме имуществото; подозира дори по-старшите от него. Лицето и сърцето му пресъхват от мисълта за загубата на богатството, затова той изглежда като злочест дух. По никакъв начин не може да постигне истинско щастие и не знае що е живот без тревоги. Прегрешенията, в които се въвлича, за да печели пари, да увеличава богатството си и да го пази, го отвеждат в ада Сӯчӣмукха, където представителите на Ямарджа за наказание пронизват цялото му тяло с върви, както изкусните тъкачи изработват платно.

ТЕКСТ 37: Скъпи царю Парӣкит, във владението на Ямарджа има стотици хиляди адски планети. Грешните хора, които споменах – а и всички, които не споменах, – в зависимост от степента на своята неблагочестивост трябва да отидат на тези различни планети. Но благочестивите достигат други планетарни системи, планетите на полубоговете. В крайна сметка и праведните, и грешниците отново се връщат на Земята, след като последиците от техните благочестиви или неблагочестиви дела се изчерпят.

ТЕКСТ 38: В началото (Втора и Трета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“) вече ти разкрих как живото същество може да напредне по пътя на освобождението. В Пурите е описано необятното вселенско битие, което е като яйце, разделено на четиринайсет части. Тази необозрима форма е считана за външното тяло на Бога, създадено от неговата енергия и качества. Обикновено я наричат вир-рӯпа. Ако някой с голяма вяра чете описанието на тази външна Божия форма, ако слуша за нея или я разяснява на другите, представяйки бхгавата-дхарма, Ка съзнание, той постепенно ще усили предаността и доверието си към духовното съзнание, Ка съзнание. Въпреки че такова съзнание много трудно се развива, следвайки посочения метод, човек може да се пречисти и постепенно да стигне до разбиране на Върховната Абсолютна Истина.

ТЕКСТ 39: Всеки, който желае освобождение, поел е пътя на освобождението и не е привлечен от обусловения живот, се нарича яти, предан. Такава личност трябва най-напред да обуздае ума си, насочвайки го към вир-рӯпа, гигантската вселенска форма на Бога, а после постепенно да разсъждава върху духовната форма на Ка (сач-чид-нанда-виграха), след като вече е слушал за двете форми. По този начин човек установява съзнанието си в самдхи. И тогава чрез предано служене може да осъзнае духовния облик на Бога, местоназначението за преданите. Така животът му става съвършен.

ТЕКСТ 40: Скъпи царю, разказах ти за нашата планета Земя и за другите планетарни системи с техните земи (вари), реки и планини. Описах ти небето, океаните, нисшите планетарни системи, посоките на света, адските планети и звездите. Те съставляват вир-рӯпа, гигантската материална форма на Бога, върху която пребивават всички живи същества. Така ти обрисувах удивителната необятна шир на външното тяло на Бога.