No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 23

йе тв иха ваи валӣ-патайо наа-шауччра-ниямс тякта-ладждж пашу-чар чаранти те чпи претя пӯя-ви-мӯтра-шлема-мал-пӯрраве нипатанти тад евтибӣбхатситам ашнанти.

йе – тези, които; ту – но; иха – през този живот; ваи – наистина; валӣ-патая – съпрузите на жени шӯдри; наа – загубили; шауча-чра-ниям – чистота, добро поведение и порядъчен живот; тякта-ладждж – без срам; пашу-чарм – поведението на животни; чаранти – те проявяват; те – те; ча – също; апи – наистина; претя – умирайки; пӯя – от гной; ви – изпражнения; мӯтра – урина; шлема – костен мозък; мал – слюнка; пӯра – пълен; араве – в океан; нипатанти – падат; тат – това; ева – само; атибӣбхатситам – гнусно; ашнанти – те ядат.

Безсрамните съпрузи на жени шӯдри от нисш произход живеят като животни и нямат понятие за добро поведение, чистота и порядъчен живот. След смъртта такива хора са хвърлени в ада Пӯйода, в океан, пълен с гной, изпражнения, урина, слуз, слюнка и други подобни. Шӯдрите, които не се коригират, падат в този океан и са принудени да ядат гнусотиите му.

Шрӣла Нароттама дса хкура пее в една от песните си:

карма-ка, гна-ка, кевала виера ба,
амта бали йеб кхя
нн йони сад пхире, кадаря бхакаа каре,
тра джанма ада-пате я

Той казва, че последователите на карма-ка и гна-ка (плодоносни дейности и философски размишления), пропускат благоприятните възможности на човешкия живот и неусетно се въвличат в кръговрата на раждането и смъртта. И неизменно присъства вероятността да се озоват в Пӯйода Нарака (ада Пӯйода), където насила ще трябва да ядат изпражнения, урина, гной, слуз, слюнка и други отвратителни неща. Важно е да отбележим, че този стих се отнася особено за шӯдрите. Роденият като шӯдра ще бъде принуден многократно да се връща в океана на Пӯйода и да се храни с противни неща. Виждаме как дори от един шӯдра се очаква да стане брхмаа – това е смисълът на човешкия живот. Всеки трябва да се стреми към усъвършенстване. Ка казва в Бхагавад-гӣт (4.13): чтур-варя ма са гуа-карма-вибхгаша – „В съответствие с трите гун̣и на материалната природа и дейностите, свързани с тях, Аз създадох четирите съсловия в човешкото общество“. Дори да е с качествата на шӯдра, човек трябва да се усъвършенства и да стане брхмаа. Никой не бива да пречи на хората да се издигат до равнището на брхмаи или ваиави независимо от предишното им положение. Всъщност всеки трябва да стане ваиава – тогава от само себе си ще бъде и брхмаа. Такава промяна е възможна само с разрастването на движението за Ка съзнание, защото ние се опитваме да издигнем всеки до равнището на ваиава. Както Ка казва в Бхагавад-гӣт (18.66): сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа – „Изостави всички видове религии и просто ми се отдай“. Трябва да изоставим професионалните си задължения на шӯдра, катрия или вайшя и да усвоим предписаните ваиавски задължения, в които влизат и дейностите на брхмаите. Ка разяснява в Бхагавад-гӣт (9.32):

м хи пртха вяпшритя
йе 'пи сю ппа-йоная
стрийо ваишс татх шӯдрс
те 'пи нти пар гатим

„О, сине на Птх, всички, които приемат подслон при мен – дори хора с нисш произход, жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници) – могат да достигнат върховното местоназначение“. Човешкият живот е предназначен да се върнем у дома, при Бога. Това преимущество трябва да е достъпно за всекиго, независимо дали е шӯдра, вайшя, жена или катрия. Това е целта на движението за Ка съзнание. Но ако човек самодоволно си остава шӯдра, ще бъде принуден да се мъчи по начина, описан в стиха: тад евтибӣбхатситам ашнанти.

« Previous Next »