ТЕКСТ 24
йе тв иха ваи шва-гардабха-патайо брхмадайо мга вихр атӣртхе ча мгн нигхнанти тн апи сампарет лакя-бхӯтн яма-пуру иубхир видхянти.
йе – тези, които; ту – но; иха – през този живот; ваи – или; шва – на кучета; гардабха – и магарета; патая – стопани; брхмаа-дая – брхмаи, катрии и вайши; мга вихр – обича да ходи на лов за животни в гората; атӣртхе – други освен определените; ча – също; мгн – животни; нигхнанти – убива; тн – тях; апи – наистина; сампаретн – след смъртта; лакя-бхӯтн – става мишена; яма-пуру – помощниците на Ямарджа; иубхи – със стрелите; видхянти – пронизват.
Ако човек от висше съсловие (брхмаа, катрия и вайшя) през живота си е обичал да ходи на лов в гората с домашните си кучета, мулета или магарета и ненужно е избивал животни, след смъртта си отива в ада Прародха. Там помощниците на Ямарджа правят от него мишена и го пронизват със стрели.
В западните страни аристократите отглеждат кучета и коне за лов на горски животни. Независимо дали са от Запада или от Изтока, аристократите в Кали юга следват обичая да ходят в гората и ненужно да избиват животни. Хората от висшите съсловия (брхмаи, катрии и вайши) трябва да изучават Брахман, а също да предоставят възможност и на шӯдрите за издигане до това равнище. Но ако само се отдават на лов, те биват наказвани, както е описано в стиха. Помощниците на Ямарджа не само ги пронизват със стрели, но и ги захвърлят в океана от гной, урина и изпражнения, за който стана дума в предишния стих.