ГЛАВА ТРЕТА

ТЕКСТ 1: Шукадева Госвмӣ продължи разказа си: Махрджа Нбхи, синът на гнӣдхра, искаше да има синове, затова посвети цялото си внимание на молитви и обожание на Върховната Божествена Личност, Виу, господаря и наслаждаващия се на всички жертвоприношения. Съпругата на Махрджа Нбхи, Мерудевӣ, която още не бе раждала, също обожаваше Бог Виу заедно със съпруга си.

ТЕКСТ 2: При жертвоприношението има седем трансцендентални стъпки към милостта на Върховната Божествена Личност: (1) предлагане на ценни предмети или ястия, (2) действия според мястото, (3) действия, съобразени с времето, (4) пеене на химни, (5) наемане на жреци, (6) възнаграждаване на жреците, (7) спазване на правилата и предписанията. И все пак човек невинаги постига Върховния Бог по този метод. Но Той обича своите предани. И когато Махрджа Нбхи, един истински предан, обожаваше Бога и му се молеше с голяма вяра и преданост, с чист, освободен от замърсявания ум; докато извършваше ягя според принципите на праваргя, тогава милостивият Бог се появи пред него в непостижимата си, пленителна форма с четири ръце. Така, за да изпълни желанието на своя предан, Върховната Божествена Личност разкри прекрасния си образ. Този образ изпълва с щастие ума и очите на преданите.

ТЕКСТ 3: Бог Виу се появи пред цар Нбхи с четири ръце. Върховен измежду живите същества, Той целият сияеше. Жълта копринена дреха покриваше бедрата му. На гърдите му се виждаше знакът Шрӣватса, излъчващ красота. В ръцете си държеше раковина, лотос, диск и боздуган; носеше гирлянд от горски цветя и скъпоценния камък Каустубха. Имаше прекрасен шлем, обици, гривни, колан, перлена огърлица, накити над лактите, звънчета на глезените и множество украшения с искрящи скъпоценни камъни. Щом видяха Бога пред себе си, цар Нбхи, жреците и всички останали се почувстваха като бедняци, неочаквано попаднали на огромно богатство. Те посрещнаха Бога, почтително склониха глави пред него и му предложиха предмети за обожание.

ТЕКСТОВЕ 4 – 5: Жреците започнаха да се молят на Бога: О, най-достойни за преклонение, ние сме просто твои слуги. Макар и цялостен сам по себе си, молим те, по безпричинна милост приеми малко служене от вечните ти слуги. Ние не познаваме добре твоята трансцендентална форма и можем само да ти поднесем хилядите си дълбоки почитания; така ни учат ведическите писания и великите чрии. Материалистичните живи същества, силно привързани към проявленията на материалната природа, са далеч от съвършенството, но Ти си отвъд материалните схващания. Твоето трансцендентално име, форма и качества са извън обсега на емпиричното познание. Наистина – кой би могъл да те разбере? В материалния свят ние възприемаме само материални имена и качества. Не ни остава нищо друго, освен да отправим смирените си почитания и молитви към теб, трансценденталната личност. Прославата на твоите благотворни качества отмива греховете на цялото човечество. За нас това е благодатна дейност, която ни помага отчасти да разберем свръхестествената ти същност.

ТЕКСТ 6: О, Върховни Господи, Ти си съвършен във всяко отношение. И без съмнение оставаш доволен от преданите, които се молят с треперещи гласове и в екстаз ти предлагат листа от туласӣ, вода, клончета с млади листа и свежа трева. Това наистина те удовлетворява.

ТЕКСТ 7: Ние ти предлагаме много неща и извършваме жертвоприношения за теб, но може би не са нужни толкова сложни церемонии, за да бъдеш удовлетворен.

ТЕКСТ 8: Всички богатства и съвършенства непрекъснато нарастват в теб – от само себе си, непосредствено и безкрайно. Ти си самата радост и блажено битие. А ние, о, Господи, вечно жадуваме за материално наслаждение. Ти нямаш нужда от тези жертвоприношения, те са предназначени за нас – ние търсим твоята благословия. Извършваме жертвените церемонии за наше добро, а Ти не се нуждаеш от тях.

ТЕКСТ 9: О, Бог на боговете, ние нямаме никаква представа от дхарма, артха, кма и мока – процеса на освобождението, – защото не знаем истинската цел на живота. Ти се появи лично пред нас като някого, който моли за обожание, но в действителност си тук само за да можем да те видим. С безкрайната си и безпричинна милост Ти изпълняваш нашите молби и желания и ни благославяш със собственото си величие, наречено апаварга, освобождение. Ти дойде, макар че поради невежество ние не те обожаваме както подобава.

Text 10: О, най-достойни за обожание, Ти си най-великият от всички благодетели. Твоята поява на мястото, където святият цар Нбхи извършва жертвоприношения, е за наше благословение. Само с това, че те видяхме, Ти ни дари най-голямата благодат.

ТЕКСТ 11: Скъпи Господи, великите мъдреци и святи личности неуморно говорят за духовните ти качества. Те вече са изпепелили безбройните си замърсявания с огъня на знанието и са укрепнали в своята непривързаност към материалния свят. Себеудовлетворени, те са постигнали твоите качества. Но дори за тях, духовно блажените, възпяващи твоите достойнства, личното ти присъствие е нещо много рядко.

ТЕКСТ 12: Скъпи Господи, може да сме неспособни да помним твоето име, форма и качества поради объркване, глад, пропадане, прозяване или окаяно болестно състояние със силна треска в предсмъртния ни час. Ето нашите молитви, о, Господи, нежно привързан към своите предани. Помогни ни да те помним и да славим святите ти имена, качества и деяния – те ще унищожат последиците от греховното ни съществуване.

ТЕКСТ 13: Скъпи Господи, това е великият цар Нбхи, чието най-съкровено желание е да има син като теб. Той прилича на онзи бедняк, който отишъл при един голям богаташ и помолил само за шепа ориз. Махрджа Нбхи копнее да има син и те обожава само за това, въпреки че Ти можеш да му предложиш всичко, включително издигане на райските планети или пълно освобождение.

ТЕКСТ 14: Скъпи Господи, ако не се покланя в лотосовите нозе на великите предани, човек ще бъде объркан и победен от илюзорната енергия. Кой не е бил завличан от отровните вълни на материалното наслаждение? Твоята илюзорна енергия е непобедима. Неведоми са нейните пътища и никой не може да разбере как действа тя.

ТЕКСТ 15: О, Господи, Ти извършваш големи чудеса. А нашият единствен стремеж с това пищно жертвоприношение бе да измолим син от теб; явно интелигентността ни не е много висока. Ние не можем да определим крайната цел на живота. Безспорно извършихме голямо оскърбление в лотосовите ти нозе, като те поканихме на тази незначителна церемония, водени от материални подбуди. Затова, о, Боже на боговете, безпристрастен и безкрайно милостив, молим те да ни простиш прегрешението.

ТЕКСТ 16: Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза: Жреците, почитани от самия цар Нбхи, императора на Бхрата-вара, отправиха молитвите си в проза (обикновено те са в стихотворна форма) и се поклониха в лотосовите нозе на Върховния. Богът, властелинът на полубоговете, бе много доволен от тях и им каза следното.

ТЕКСТ 17: Върховната Божествена Личност отговори: О, велики мъдреци, Аз наистина съм много доволен от молитвите ви. Вие сте напълно прави. Помолихте ме да благословя цар Нбхи със син като мен, а това е много трудно. Аз съм Върховната Личност, единствен и неповторим, никой не е равен на мен и затова е невъзможно да се намери друго подобно същество. Но вие сте достойни брхмаи и думите ви трябва да се сбъднат. Брхмаите, надарени с истински брахмински качества, са все едно собствената ми уста.

ТЕКСТ 18: След като не намирам равен на себе си, Аз самият, в своя цялостна част, ще се появя от утробата на Мерудевӣ, съпругата на Махрджа Нбхи, сина на гнӣдхра.

ТЕКСТ 19: Шукадева Госвмӣ продължи: След тези думи Богът изчезна. Царица Мерудевӣ стоеше до съпруга си цар Нбхи и чу всичко, изречено от Върховния Бог.

ТЕКСТ 20: О, Виудатта (Парӣкит Махрджа), Върховният Бог бе доволен от великите мъдреци, присъстващи на жертвоприношението. Ето защо реши лично да покаже как трябва да се спазват религиозните принципи (следвани от брахмачрӣ, саннсӣ, внапрастхи и гхастхи в техните ритуали) и да изпълни желанието на Махрджа Нбхи. Той се появи като син на Мерудевӣ в изначалната си духовна форма, която е отвъд проявленията на материалната природа.