ТЕКСТ 12
атха катхачит скхалана-кут-патана-джмбхаа-дуравастхндиу вивашн на смарая джвара-мараа-дашм апи сакала-кашмала-нирасанни тава гуа-кта-нмадхени вачана-гочари бхаванту.
атха – все пак; катхачит – по един или друг начин; скхалана – препъвайки се; кут – глад; патана – падане; джмбхаа – прозявка; дуравастхна – заради тежко положение; диу – и прочее; вивашнм – неспособни; на – на нас; смарая – да помним; джвара-мараа-дашм – в случай на силна предсмъртна треска; апи – също; сакала – всички; кашмала – грехове; нирасанни – които могат да унищожат; тава – твои; гуа – качества; кта – дейности; нмадхени – имена; вачана-гочари – могат да се произнасят; бхаванту – нека станат.
Скъпи Господи, може да сме неспособни да помним твоето име, форма и качества поради объркване, глад, пропадане, прозяване или окаяно болестно състояние със силна треска в предсмъртния ни час. Ето нашите молитви, о, Господи, нежно привързан към своите предани. Помогни ни да те помним и да славим святите ти имена, качества и деяния – те ще унищожат последиците от греховното ни съществуване.
Истинският успех в живота е анте нряа-смти – в мига на смъртта човек да помни святото име, качества, дейности и образ на Бога. Макар предано да служим в храма, материалните условия са така непредотвратимо сурови, че в предсмъртния си час лесно можем да забравим Бога поради тежка болест или помътнял разсъдък. Ето защо би трябвало да се молим на Върховния неотклонно, да помним неговите лотосови нозе в безпомощното ни състояние на смъртното легло. Повече за величието на святото име може да научим от Шеста песен на Шрӣмад Бхгаватам (6.2.9 – 10 и 14 – 15).