ТЕКСТ 16
ядяпи сва-видита сакала-дхарма брхма гухя брхмааир даршита-мргеа смдибхир упяир джанатм анушашса.
ядяпи – въпреки; сва-видитам – известно му; сакала-дхармам – което включва всички видове предписани задължения; брхмам – ведическо знание; гухям – много поверително; брхмааи – от брхмаите; даршита-мргеа – от показания път; сма-дибхи – сма, дама, титик (овладяване на ума и сетивата, търпимост) и пр.; упяи – посредством; джанатм – обикновените хора; анушашса – управляваше.
Бог абхадева познаваше всички тънкости на поверителното ведическо знание, включващо различните предписани задължения, но се държеше като катрия и следваше наставленията на брхмаите за овладяване на ума и сетивата, за търпимост и пр. Така Той управляваше според системата варшрама дхарма, която изисква брхмаите да ръководят кшатриите, а кшатриите да се грижат за държавните дела с помощта на вайшите и шӯдрите.
Макар да познавал много добре ведическите предписания, абхадева изпълнявал наставленията на брхмаите, за да поддържа съвършен обществен ред. Брхмаите давали своите напътствия въз основа на шстрите и останалите съсловия ги следвали. Думата брахма означава „съвършено знание за всички дейности“. Това знание е изложено строго поверително във ведическите произведения. Добре обучените брхмаи би трябвало да познават цялата ведическа литература и да я разпространяват за всеобщо благо. А обикновените хора би трябвало да следват истинските брхмаи. Така те биха се научили как да владеят ума и сетивата си и постепенно да се издигнат до духовно съвършенство.