No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТОВЕ 10 – 13

хасе гурау майи бхактнувтт
вита двандва-титика ча
сарватра джантор вясанвагат
джигса тапасех-нивтт

мат-кармабхир мат-катха ча нитя
мад-дева-сагд гуа-кӣртанн ме
нирваира-смьопашамена путр
джихса деха-гехтма-буддхе

адхтма-йогена вивикта-сева
прендритмбхиджайена садхряк
сач-чхраддха брахмачарйеа шашвад
асампрамдена ямена вчм

сарватра мад-бхва-вичакаена
гнена вигна-вирджитена
йогена дхтй-удяма-саттва-юкто
лига вяпохет кушало 'хам-кхям

хасе – парамахаса, или най-издигнатият, духовно напреднал човек; гурау – на духовния учител; майи – на мен, Върховната Божествена Личност; бхакт – с предано служене; анувтт – следвайки; вита – без привързаност към сетивното наслаждение; двандва – двойственостите на материалния свят; титика – с търпение; ча – също; сарватра – навсякъде; джанто – на живото същество; вясана – страданията в живота; авагат – осъзнавайки; джигса – търсейки истината; тапас – с аскетизъм и отречения; ӣх-нивтт – изоставяйки усилията за сетивни забавления; мат-кармабхи – работейки за мен; мат-катха – слушайки беседи за мен; ча – също; нитям – винаги; мат-дева-сагт – общуване с мои предани; гуа-кӣртант ме – възпявайки трансценденталните ми качества; нирваира – без омраза; смя – отнасяйки се еднакво към всички благодарение на духовното прозрение; упашамена – побеждавайки гнева, скръбта и др.; путр – о, синове; джихса – желаейки да изостави; деха – с тялото; геха – с дома; тма-буддхе – отъждествяване на аза; адхтма-йогена – изучаване на свещените писания; вивикта-сева – живот в уединено място; пра – жизненият въздух; индрия – сетивата; тма – ума; абхиджайена – овладявайки; садхряк – напълно; сат-шраддха – с вяра в писанията; брахмачарйеа – съблюдавайки полово въздържание; шашват – винаги; асампрамдена – незаблуден; ямена – чрез въздържание; вчм – на словата; сарватра – навсякъде; мат-бхва – мислейки за мен; вичакаена – спазвайки; гнена – с развиване на знание; вигна – с прилагане на знанието; вирджитена – просветлени; йогена – изпълнявайки бхакти йога; дхти – търпение; удяма – ентусиазъм; саттва – благоразумие; юкта – надарени с; лигам – причината за материалното робство; вяпохет – човек може да изостави; кушала – напълно благоприятно; ахам-кхям – фалшиво его, погрешно отъждествяване с материалния свят.

О, синове мои, приемете издигнат духовен учител, велик парамахаса; с негова помощ насочете цялата си вяра и любов към мен, Върховната Божествена Личност. Презирайте сетивното наслаждение и с търпение посрещайте двойствеността от радост и болка, които се сменят като годишните времена. Опитайте се да разберете жалкото състояние на живите същества, страдащи дори във висшите планетарни системи. Търсете истината с философско изследване. Извършвайте отречения и въздържания в името на преданото служене. Не се стремете към удоволствия, а служете на Бога. Слушайте беседите за Върховната Божествена Личност и постоянно общувайте с предани. Възпявайте качествата на Бога и се отнасяйте еднакво към всички, с духовно зрение. Преодолейте омразата, усмирете гнева и скръбта. Недейте да отъждествявате аза с тялото и дома, четете свещените писания. Живейте в уединение и следвайте метода за овладяване на жизнения дъх, ума и сетивата. Вярвайте във ведическите писания и съблюдавайте полово въздържание. Изпълнявайте предписаните си задължения и избягвайте ненужните разговори. Винаги мислете за Бога, Върховната Личност, и търсете знание от подходящ източник. Така чрез бхакти йога, търпеливо и с усърдие ще напреднете в знанието и ще се освободите от фалшивото его.

В тези четири стиха абхадева обяснява на синовете си как да се освободят от погрешното отъждествяване, породено от фалшиво его и материално обусловен живот. Човек постепенно се освобождава, следвайки тези предписания. Те му помагат да изостави материалното тяло (лига вяпохет) и да заживее в изначалното си духовно тяло. Най-напред той трябва да приеме истински духовен учител. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ни съветва в Бхакти-расмта синдху: шрӣ-гуру-пдшрая. За да се измъкнем от мрежата на материалния свят, трябва да се обърнем към духовен учител. Тад-вигнртха са гурум евбхигаччхет. Като задава въпроси на духовния учител и му служи, ученикът напредва в духовния живот. В процеса на преданото служене естествено изчезва загрижеността за лично удобство – храна, сън, облекло. Общуването с предани поддържа висок духовен стандарт. Думата мад-дева-сагт заслужава особено внимание. Множество така наречени религии препоръчват преклонение пред полубоговете, но тук добро общуване означава общуване с този, който обожава Ка.

Друго важно предписание е двандва-титик. Докато се намираме в материалния свят, ще изпитваме удоволствието и болката, породени от тялото. Ка казва в Бхагавад-гӣт: тс титикасва бхрата. Човек трябва да се научи да търпи временните страдания и удоволствия на материалния свят. Освен това е нужно да бъде свободен от семейни привързаности и да съблюдава полово въздържание. Сексуалните отношения със съпругата в съгласие с писанията също се смятат за брахмачаря (полово въздържание), но безразборният секс противоречи на религиозните принципи и спъва развитието на духовно съзнание. Думата вигна-вирджита също е важна. Всичко трябва да се върши умело и с осъзнатост. Необходимо е себеосъзнаване. То ще разкъса оковите на материалното робство.

Шрӣ Мадхвчря посочва същината на тези четири шлоки – да се отхвърли желанието за сетивно наслаждение и да се приеме постоянното любовно служене на Бога. С други думи, бхакти йога е всепризнатият път за освобождение. Шрӣла Мадхвчря привежда следния цитат от Адхтма:

тмано 'вихита карма
варджайтвня-кармаа
кмася ча паритго
нирӣхетй хур уттам

Човек трябва да извършва само дейности от полза за душата; всяка друга дейност трябва да се изостави. За действащия по този начин се казва, че е освободен от желания. Всъщност няма как живото същество да не изпитва желания, но когато желае единствено благото на душата и нищо друго, то е освободено от желания.

Духовното знание е гна-вигна-саманвитам. Да притежаваш в пълна степен гна и вигна, това е съвършенство. Гна е разбирането, че Божествената Личност Виу е върховното същество. Вигна са дейностите, премахващи невежеството на материалното съществуване. В Шрӣмад Бхгаватам (2.9.31) е казано: гна парама-гухя ме яд вигна-саманвитам. Знанието за Върховния Бог е строго поверително. То е върховно и осигурява освобождението на всички живи същества. Това знание е вигна. Бхагавад-гӣт (4.9) утвърждава:

джанма карма ча ме дивям
ева йо ветти таттвата
тяктв деха пунар джанма
наити мм ети со 'рджуна

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.

« Previous Next »