ГЛАВА ПЕТА

ТЕКСТ 1: Бог абхадева каза на синовете си: Скъпи мои момчета, от всички живи същества, приели материални тела в този свят, възнаграденият с човешка форма не бива да работи изнурително ден и нощ за едничкото сетивно наслаждение, достъпно дори за кучетата и свинете, които ядат изпражнения. Човек трябва да се подложи на въздържания и аскетизъм, за да постигне божественото ниво на преданото служене. Аскетичните дейности пречистват сърцето му и на това ниво той заживява в безкрайно блаженство, което е отвъд материалното щастие и продължава вечно.

ТЕКСТ 2: Човек може да поеме по пътя на освобождението от материално робство само като служи на духовно извисени личности. Такива личности биват имперсоналисти или предани. Независимо дали желае сливане с битието на Бога, или иска да общува с Божествената Личност, човек трябва да служи на махтмите. А за онези, които нямат подобни стремежи и общуват хора, привързани към жени и секс, пътят към ада е широко отворен. Махтмите са уравновесени. Те не намират разлика между отделните живи същества. Спокойни и посветени на преданото служене, те не се гневят и работят за всеобщото благо. Поведението им е безупречно. Именно такива хора се наричат махтми.

ТЕКСТ 3: Тези, които искат да съживят своето Ка съзнание и да развият любов към Бога, не правят нищо без връзка с Ка. Те избягват хората, заети с грижи за тялото, с хранене, сън, съвкупление и защита. Макар и семейни, те не са привързани към своите домове, съпруги, деца, приятели или пари. Същевременно не пренебрегват задълженията си. Такива хора припечелват само колкото да поддържат тялото и душата си заедно.

ТЕКСТ 4: Когато приема сетивното наслаждение за основна цел на живота, човек обезумява по материалното съществуване и извършва всякакви грехове. Той не подозира, че заради миналите си прегрешения е получил тяло, макар и временно, което е причина за всичките му нещастия. В действителност живото същество няма нищо общо с материалното тяло, но то му е присъдено да задоволява сетивата си. Ето защо аз мисля, че интелигентният човек не бива отново да затъва в сетивни дейности, поради които постоянно получава нови материални тела.

ТЕКСТ 5: Докато не се заинтересува от духовните ценности, човек е жертва на страданията, породени от невежество. Греховна или благочестива, кармата има своите последици. Умът на този, който извършва каквато и да е карма, е кармтмака, замърсен от плодоносна дейност. Ако умът не е чист и съзнанието не е чисто, погълнатият от тези кармични дейности ще трябва да приеме ново материално тяло.

ТЕКСТ 6: Покрито от гуната на невежеството, живото същество не разбира природата на индивидуалните същества и върховното същество, а умът му е завладян от плодоносни дейности. Ето защо, докато не обикне Бог Всудева, който не се различава от мен, човек ще трябва отново и отново да приема материално тяло.

ТЕКСТ 7: Дори да е много образован и мъдър, човек е луд, ако не разбира, че усилието за сетивно наслаждение е безсмислена загуба на време. Забравил собствения си интерес, той търси щастие в материалния свят. Вниманието му е насочено към дома и семейния живот, който е основан на сексуални отношения и му носи всякакви страдания. Такъв човек не се различава от глупавото животно.

ТЕКСТ 8: Влечението между мъжа и жената е основният принцип на материалното съществуване. Поради това погрешно схващане, сграбчило сърцата на мъжа и жената, човек се привързва към своето тяло, дом, имущество, деца, роднини и богатство. Така се множат житейските илюзии и той започва да мисли от позицията на „аз и мое“.

ТЕКСТ 9: Когато здравият възел в сърцето на човека, въвлечен в материалния живот заради миналите си дейности, се разхлаби, той изоставя привързаността към дома, съпругата и децата. Така превъзмогва основния принцип на илюзията („аз и мое“), освобождава се и постига трансценденталния свят.

ТЕКСТОВЕ 10 – 13: О, синове мои, приемете издигнат духовен учител, велик парамахаса; с негова помощ насочете цялата си вяра и любов към мен, Върховната Божествена Личност. Презирайте сетивното наслаждение и с търпение посрещайте двойствеността от радост и болка, които се сменят като годишните времена. Опитайте се да разберете жалкото състояние на живите същества, страдащи дори във висшите планетарни системи. Търсете истината с философско изследване. Извършвайте отречения и въздържания в името на преданото служене. Не се стремете към удоволствия, а служете на Бога. Слушайте беседите за Върховната Божествена Личност и постоянно общувайте с предани. Възпявайте качествата на Бога и се отнасяйте еднакво към всички, с духовно зрение. Преодолейте омразата, усмирете гнева и скръбта. Недейте да отъждествявате аза с тялото и дома, четете свещените писания. Живейте в уединение и следвайте метода за овладяване на жизнения дъх, ума и сетивата. Вярвайте във ведическите писания и съблюдавайте полово въздържание. Изпълнявайте предписаните си задължения и избягвайте ненужните разговори. Винаги мислете за Бога, Върховната Личност, и търсете знание от подходящ източник. Така чрез бхакти йога, търпеливо и с усърдие ще напреднете в знанието и ще се освободите от фалшивото его.

ТЕКСТ 14: О, синове мои, направете това, което ви посъветвах. Бъдете много внимателни. С този метод ще се освободите от невежественото желание за плодоносна дейност и ще разсечете възела на робството в сърцата си. Но за да напреднете още повече, трябва да изоставите и метода. Тоест не бива да се привързвате към самия процес на освобождение.

ТЕКСТ 15: Ако истински желае да се върне у дома, при Бога, човек трябва да се стреми към милостта на Върховната Божествена Личност като към най-висше благо и главна цел в живота си. Ако е баща, който поучава своите синове, или духовен учител – учениците си, или цар – своите поданици, той не бива да се отклонява от наставленията, които дадох. Трябва да ги учи, без да се гневи, дори ако неговият ученик, син или поданик невинаги е в състояние да изпълни волята му. Невежите хора, заети с благочестиви и неблагочестиви дела, трябва по всякакъв начин да извършват предано служене и винаги да избягват плодоносните дейности. Ако човек окове с веригите на кармичната дейност своя ученик, син или поданик, напълно лишени от духовно зрение, каква му е ползата? Това е все едно да водиш слепец към дълбок кладенец и да го бутнеш вътре.

ТЕКСТ 16: Поради невежество материалистът няма никаква представа за истинския си интерес, за благоприятния път в живота. Похотливите му желания са го приковали към материалното наслаждение и всички негови начинания преследват тази цел. В името на мимолетно сетивно щастие той се обгражда със завист и омраза и с тази нагласа потъва дълбоко в океана на страданието, но поради глупостта си дори не осъзнава това.

ТЕКСТ 17: Ако някой невежа е пристрастен към пътя на сасра, как е възможно истински образованият, милостивият, духовно извисеният да го въвлича в плодоносна дейност и с това да го оплита все повече в материалното съществуване? Ако слепецът е тръгнал по грешен и опасен път, нима почтеният човек ще го остави да продължи? Защо той би одобрил подобно нещо? Мъдрият или добросърдечният не би допуснал това.

ТЕКСТ 18: Този, който не може да спаси подчинените си от пътя на раждането и смъртта, не бива да става духовен учител, баща, съпруг, майка или почитан полубог.

ТЕКСТ 19: Моето трансцендентално тяло (сач-чид-нанда-виграха) прилича на човешка форма, но не е материално. То е невъобразимо. Природата не ме принуждава да приема определен вид тяло – Аз се въплъщавам така, както сам пожелая. Сърцето ми също е духовно и Аз постоянно мисля за благото на своите предани. В сърцето ми се намира процесът на преданото служене, предназначен за тях. Безбожието (адхарма) и материалните дейности са далеч от моето сърце. Те не ме привличат. Заради тези трансцендентални качества хората ме наричат в молитвите си абхадева, Върховната Божествена Личност, най-съвършеното живо същество.

ТЕКСТ 20: Скъпи мои момчета, вие сте родени от сърцето ми, хранилището на духовните качества. Затова не бива да сте материалисти и завистници. Следвайте най-големия си брат Бхарата, който е възвишен в преданото служене. Ако му служите, ще служите и на мен и лесно ще управлявате поданиците си.

ТЕКСТОВЕ 21 – 22: От двете проявени енергии (дух и неодушевена материя) съществата, притежаващи жизнена сила (зеленчуци, треви, дървета и други растения), са по-висши от мъртвата материя (камък, пръст и пр.). Пълзящите червеи и змии са по-висши от неподвижните растения. Над тях са животните с развита интелигентност. Над животните са човешките същества, а по-висши от тях са призраците, защото нямат материални тела. Над призраците са гандхарвите, а по-висши от тях са сиддхите. Киннарите превъзхождат сиддхите, а над тях са асурите. Полубоговете са по-висши от асурите, а върховен полубог е небесният цар Индра. По-висши от Индра са синовете на Брахм, родени от самия него, като цар Дака. Най-велик от всички синове на Брахм е Шива. Тъй като Шива му е син, Брахм е по-велик от него, но Брахм е подчинен на мен – Върховната Божествена Личност. А Аз съм благоразположен към брхмаите и затова те са най-велики от всички.

ТЕКСТ 23: О, уважавани брхмаи, за мен никой на този свят не е по-висш от брхмаите и не им е равен. Никой не може да се сравнява с тях. Разбрали моето отношение, след извършването на ведически ритуали хората ми предлагат храна с вяра и любов чрез устата на брхмаите. Така предложена, Аз я ям с истинско удоволствие. Тази храна е по-вкусна от ястията, които се предлагат в жертвения огън.

ТЕКСТ 24: Ведите са моето вечно трансцендентално звуково въплъщение, шабда-брахма. В този свят брхмаите задълбочено изучават всички Веди и понеже са усвоили същината им, би трябвало да се приемат за олицетворени Веди. Брхмаите се намират във висшето трансцендентално проявление на природата – саттва-гуа. Затова те владеят ума (шама) и сетивата (дама) и са честни (сатя). Те представят Ведите в истинската им светлина и милостиво (ануграха) проповядват посланието им на обусловените души. Те спазват въздържания (тапася), търпеливи са (титик) и осъзнават позицията на живото същество и на Върховния Бог (анубхава). Това са осемте качества на брхмаите. Следователно те са най-велики от всички живи същества.

ТЕКСТ 25: Аз съм всемогъщ, притежавам всички богатства и превъзхождам Брахм и Индра, царя на райските планети. Аз дарявам щастието на небесното царство и на освобождението. Но брхмаите не ме молят за материални удобства. Те са безупречно чисти и не желаят никакви притежания. Те просто ми служат с преданост и любов. Нима имат нужда да молят за материални блага някого другиго?

ТЕКСТ 26: Скъпи синове, не бива да завиждате на никое живо същество, движещо се или неподвижно. Знайте, че Аз се намирам в тях и винаги им отдавайте почитта си. По този начин отдавате почит на мен.

ТЕКСТ 27: Същинската дейност на сетивните органи –  ума, зрението, речта, сетивата за знание и работа – е непрестанно да ми служат. Докато сетивата му не са така насочени, за живото същество е немислимо да се измъкне от голямото материално оплитане, задушаващо като въжето на Ямарджа.

ТЕКСТ 28: Шукадева Госвмӣ продължи разказа си: С тези думи великият доброжелател на всички, Върховният Бог абхадева, завърши поученията към своите синове. Те бяха достатъчно добре образовани и възпитани, но Той ги съветваше, за да покаже как бащата трябва да наставлява синовете си, преди да се оттегли от семейния живот. Саннсӣте, необвързани с плодоносна дейност и посветени на преданото служене, след като са надмогнали материалните си желания, също могат да се поучат от тези наставления. абхадева имаше сто сина, най-големият от които, Бхарата, бе велик предан и поддръжник на ваиавите. Бог го постави на царския трон да управлява света. И макар още да не бе напуснал дома си, Бог абхадева заживя като безумец и ходеше гол, с разрошени коси. После Той прие в себе си жертвения огън и напусна Брахмварта, за да обиколи света.

ТЕКСТ 29: Бог абхадева прие облика на авадхӯта – велик светец без материални грижи – и вървеше сред хората като някой сляп, глух и ням, сякаш бе безжизнен камък, призрак или безумец. Въпреки че хората сипеха върху него обиди, Той не отронваше нито дума и не говореше с никого.

ТЕКСТ 30: абхадева обикаляше градове, села, рудници, поля, долини, градини, бойни станове, обори, краварски колиби, странноприемници, хълмове, гори и отшелнически обители. Където и да отидеше, го наобикаляха низши хора, както мухите се въртят около излезлия от гората слон. Постоянно го заплашваха, биеха, заплюваха и опикаваха. Понякога го замеряха с камъни, нечистотии и пръст или изпускаха газове пред него. Хората го обиждаха и му причиняваха болка, но той не се сърдеше, защото знаеше, че тялото е обречено на такава съдба. Намираше се на духовно равнище и в духовното си величие не обръщаше внимание на материалните хули. Разбрал разликата между материята и духа, Той бе свободен от телесни схващания. И без да се гневи на никого, странстваше сам по света.

ТЕКСТ 31: Бог абхадева имаше големи ръце и крака и широки гърди. Раменете, лицето и всички негови крайници бяха изящни и хармонични. Устата му беше украсена с естествена усмивка, а цялата му хубост се подчертаваше от червеникави очи, изтеглени като листенцата на току-що разцъфнал лотос, посипан с капчици утринна роса. Ирисите на очите му бяха толкова привлекателни, че караха всеки срещнат да забравя грижите си. Челото, ушите, шията, носът и всяка част от неговото тяло бяха прелестни. Нежната усмивка, разкрасяваща лицето му, покоряваше сърцата дори на омъжените жени; сякаш ги пронизваше със стрелите на бога на любовта. Дългите му кестеняви къдрици бяха сплъстени. Рошав, измърсен и запуснат, Той приличаше на човек, обладан от дух.

ТЕКСТ 32: Когато видя, че обикновените хора са враждебно настроени към неговите занимания с мистична йога, Бог абхадева прие поведението на питон, за да осуети нападките им. Той спря да странства и легна на земята. Ядеше и пиеше легнал и се търкаляше в собствените си изпражнения и урина. Даже омаза цялото си тяло със своите нечистотии, така че да отблъсне злонамерените хора, които идваха да го тормозят.

ТЕКСТ 33: Поради поведението му никой вече не го притесняваше. Но от неговите изпражнения и урина не се разнасяше лоша миризма. Тъкмо обратното, те бяха толкова ароматни, че на сто и трийсет километра наоколо се носеше сладко благоухание.

ТЕКСТ 34: Бог абхадева подражаваше на кравите, сърните и гаргите. Понякога се движеше и вървеше; понякога седеше на едно място или лежеше на земята, точно както правят кравите, сърните и гаргите. Така Той ядеше, пиеше, уринираше, ходеше по нужда и с действията си заблуждаваше хората.

ТЕКСТ 35: О, царю Парӣкит, за да покаже на всички йогӣ мистичния процес, Бог абхадева, който бе пълно разширение на Бог Ка, извърши удивителни дела. Всъщност Той бе господарят на освобождението, изцяло потопен в трансцендентално, непрекъснато нарастващо блаженство. Бог Ка, Всудева, синът на Васудева, е изначалният източник на Бог абхадева. В тяхната същност няма разлика. Затова не бе чудно, че Бог абхадева прояви симптомите на любовта: плач, смях и треперене. Той бе постоянно погълнат от трансцендентална любов. В резултат всички мистични сили сами се проявиха в него – умението да пътува в космическото пространство със скоростта на ума, да се появява и да изчезва, да влиза в чужди тела и да вижда на далечно разстояние. Но въпреки че можеше да прави всичко това, Той не използваше могъществото си.