No edit permissions for Bulgarian

ГЛАВА ПЕТА

Поученията на Бог абхадева към неговите синове

В тази глава се говори за бхгавата дхарма, религиозните принципи на преданото служене. Те са над принципите за освобождение и за избавление от материалната нищета. Тук се казва, че човешкото същество не бива да се стреми неистово към сетивно наслаждение подобно на куче или свиня. Човешкият живот е предназначен за съживяване на взаимоотношенията ни с Върховния Бог, а за тази цел би трябвало да се подложим на различни отречения. Благодарение на тях ще пречистим сърцето си от материални замърсявания и ще се издигнем на духовно равнище. Това съвършенство е постижимо, ако приемем подслон при истински предан и му служим. Тогава пред нас ще се отворят вратите на освобождението. Привързаните към жени и сетивна наслада постепенно биват погълнати от материално съзнание, което ги завлича сред страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта. А работещите за всеобщо благо, безпристрастни към семейство и деца, се наричат махтми. Хората, заети със сетивни наслаждения, извършват благочестиви или неблагочестиви дейности, но не могат да разберат същността на душата. Затова те трябва да се обърнат към извисен предан и да го приемат за духовен учител. Благодарение на общуването си с него те ще успеят да разберат крайната цел на живота. Като следва наставленията на такъв духовен учител, човек започва да служи на Бога, откъсва се от материалното и се научава на търпимост към материалните страдания. Той гледа еднакво на всички живи същества, а интересът му към трансценденталното знание нараства. С неуморен труд за удовлетворението на Ка изчезва привързаността му към жена, деца и дом. Той не си позволява да си губи времето. Така се постига себепознание. Този, който е овладял духовното знание, не занимава никого с материални дейности. Ако човек не е в състояние да спаси другия с наставления за преданото служене, не бива да става духовен учител, баща, майка, полубог или съпруг. Бог абхадева посъветвал своите синове да приемат най-големия си брат Бхарата за свой водач и господар и да му служат. Брхмаите са най-висшите живи същества, а ваиавите превъзхождат дори брхмаите. Да служиш на един ваиава, означава да служиш на Върховната Божествена Личност. Така Шукадева Госвмӣ описва личността на Бхарата Махрджа и жертвоприношението, с което Бог абхадева дал наставления за благото на всички.

ТЕКСТ 1: Бог абхадева каза на синовете си: Скъпи мои момчета, от всички живи същества, приели материални тела в този свят, възнаграденият с човешка форма не бива да работи изнурително ден и нощ за едничкото сетивно наслаждение, достъпно дори за кучетата и свинете, които ядат изпражнения. Човек трябва да се подложи на въздържания и аскетизъм, за да постигне божественото ниво на преданото служене. Аскетичните дейности пречистват сърцето му и на това ниво той заживява в безкрайно блаженство, което е отвъд материалното щастие и продължава вечно.

ТЕКСТ 2: Човек може да поеме по пътя на освобождението от материално робство само като служи на духовно извисени личности. Такива личности биват имперсоналисти или предани. Независимо дали желае сливане с битието на Бога, или иска да общува с Божествената Личност, човек трябва да служи на махтмите. А за онези, които нямат подобни стремежи и общуват хора, привързани към жени и секс, пътят към ада е широко отворен. Махтмите са уравновесени. Те не намират разлика между отделните живи същества. Спокойни и посветени на преданото служене, те не се гневят и работят за всеобщото благо. Поведението им е безупречно. Именно такива хора се наричат махтми.

ТЕКСТ 3: Тези, които искат да съживят своето Ка съзнание и да развият любов към Бога, не правят нищо без връзка с Ка. Те избягват хората, заети с грижи за тялото, с хранене, сън, съвкупление и защита. Макар и семейни, те не са привързани към своите домове, съпруги, деца, приятели или пари. Същевременно не пренебрегват задълженията си. Такива хора припечелват само колкото да поддържат тялото и душата си заедно.

ТЕКСТ 4: Когато приема сетивното наслаждение за основна цел на живота, човек обезумява по материалното съществуване и извършва всякакви грехове. Той не подозира, че заради миналите си прегрешения е получил тяло, макар и временно, което е причина за всичките му нещастия. В действителност живото същество няма нищо общо с материалното тяло, но то му е присъдено да задоволява сетивата си. Ето защо аз мисля, че интелигентният човек не бива отново да затъва в сетивни дейности, поради които постоянно получава нови материални тела.

ТЕКСТ 5: Докато не се заинтересува от духовните ценности, човек е жертва на страданията, породени от невежество. Греховна или благочестива, кармата има своите последици. Умът на този, който извършва каквато и да е карма, е кармтмака, замърсен от плодоносна дейност. Ако умът не е чист и съзнанието не е чисто, погълнатият от тези кармични дейности ще трябва да приеме ново материално тяло.

ТЕКСТ 6: Покрито от гуната на невежеството, живото същество не разбира природата на индивидуалните същества и върховното същество, а умът му е завладян от плодоносни дейности. Ето защо, докато не обикне Бог Всудева, който не се различава от мен, човек ще трябва отново и отново да приема материално тяло.

ТЕКСТ 7: Дори да е много образован и мъдър, човек е луд, ако не разбира, че усилието за сетивно наслаждение е безсмислена загуба на време. Забравил собствения си интерес, той търси щастие в материалния свят. Вниманието му е насочено към дома и семейния живот, който е основан на сексуални отношения и му носи всякакви страдания. Такъв човек не се различава от глупавото животно.

ТЕКСТ 8: Влечението между мъжа и жената е основният принцип на материалното съществуване. Поради това погрешно схващане, сграбчило сърцата на мъжа и жената, човек се привързва към своето тяло, дом, имущество, деца, роднини и богатство. Така се множат житейските илюзии и той започва да мисли от позицията на „аз и мое“.

ТЕКСТ 9: Когато здравият възел в сърцето на човека, въвлечен в материалния живот заради миналите си дейности, се разхлаби, той изоставя привързаността към дома, съпругата и децата. Така превъзмогва основния принцип на илюзията („аз и мое), освобождава се и постига трансценденталния свят.

ТЕКСТОВЕ 10 – 13: О, синове мои, приемете издигнат духовен учител, велик парамахаса; с негова помощ насочете цялата си вяра и любов към мен, Върховната Божествена Личност. Презирайте сетивното наслаждение и с търпение посрещайте двойствеността от радост и болка, които се сменят като годишните времена. Опитайте се да разберете жалкото състояние на живите същества, страдащи дори във висшите планетарни системи. Търсете истината с философско изследване. Извършвайте отречения и въздържания в името на преданото служене. Не се стремете към удоволствия, а служете на Бога. Слушайте беседите за Върховната Божествена Личност и постоянно общувайте с предани. Възпявайте качествата на Бога и се отнасяйте еднакво към всички, с духовно зрение. Преодолейте омразата, усмирете гнева и скръбта. Недейте да отъждествявате аза с тялото и дома, четете свещените писания. Живейте в уединение и следвайте метода за овладяване на жизнения дъх, ума и сетивата. Вярвайте във ведическите писания и съблюдавайте полово въздържание. Изпълнявайте предписаните си задължения и избягвайте ненужните разговори. Винаги мислете за Бога, Върховната Личност, и търсете знание от подходящ източник. Така чрез бхакти йога, търпеливо и с усърдие ще напреднете в знанието и ще се освободите от фалшивото его.

ТЕКСТ 14: О, синове мои, направете това, което ви посъветвах. Бъдете много внимателни. С този метод ще се освободите от невежественото желание за плодоносна дейност и ще разсечете възела на робството в сърцата си. Но за да напреднете още повече, трябва да изоставите и метода. Тоест не бива да се привързвате към самия процес на освобождение.

ТЕКСТ 15: Ако истински желае да се върне у дома, при Бога, човек трябва да се стреми към милостта на Върховната Божествена Личност като към най-висше благо и главна цел в живота си. Ако е баща, който поучава своите синове, или духовен учител учениците си, или цар своите поданици, той не бива да се отклонява от наставленията, които дадох. Трябва да ги учи, без да се гневи, дори ако неговият ученик, син или поданик невинаги е в състояние да изпълни волята му. Невежите хора, заети с благочестиви и неблагочестиви дела, трябва по всякакъв начин да извършват предано служене и винаги да избягват плодоносните дейности. Ако човек окове с веригите на кармичната дейност своя ученик, син или поданик, напълно лишени от духовно зрение, каква му е ползата? Това е все едно да водиш слепец към дълбок кладенец и да го бутнеш вътре.

ТЕКСТ 16: Поради невежество материалистът няма никаква представа за истинския си интерес, за благоприятния път в живота. Похотливите му желания са го приковали към материалното наслаждение и всички негови начинания преследват тази цел. В името на мимолетно сетивно щастие той се обгражда със завист и омраза и с тази нагласа потъва дълбоко в океана на страданието, но поради глупостта си дори не осъзнава това.

ТЕКСТ 17: Ако някой невежа е пристрастен към пътя на сасра, как е възможно истински образованият, милостивият, духовно извисеният да го въвлича в плодоносна дейност и с това да го оплита все повече в материалното съществуване? Ако слепецът е тръгнал по грешен и опасен път, нима почтеният човек ще го остави да продължи? Защо той би одобрил подобно нещо? Мъдрият или добросърдечният не би допуснал това.

ТЕКСТ 18: Този, който не може да спаси подчинените си от пътя на раждането и смъртта, не бива да става духовен учител, баща, съпруг, майка или почитан полубог.

ТЕКСТ 19: Моето трансцендентално тяло (сач-чид-нанда-виграха) прилича на човешка форма, но не е материално. То е невъобразимо. Природата не ме принуждава да приема определен вид тяло Аз се въплъщавам така, както сам пожелая. Сърцето ми също е духовно и Аз постоянно мисля за благото на своите предани. В сърцето ми се намира процесът на преданото служене, предназначен за тях. Безбожието (адхарма) и материалните дейности са далеч от моето сърце. Те не ме привличат. Заради тези трансцендентални качества хората ме наричат в молитвите си абхадева, Върховната Божествена Личност, най-съвършеното живо същество.

ТЕКСТ 20: Скъпи мои момчета, вие сте родени от сърцето ми, хранилището на духовните качества. Затова не бива да сте материалисти и завистници. Следвайте най-големия си брат Бхарата, който е възвишен в преданото служене. Ако му служите, ще служите и на мен и лесно ще управлявате поданиците си.

ТЕКСТОВЕ 21 – 22: От двете проявени енергии (дух и неодушевена материя) съществата, притежаващи жизнена сила (зеленчуци, треви, дървета и други растения), са по-висши от мъртвата материя (камък, пръст и пр.). Пълзящите червеи и змии са по-висши от неподвижните растения. Над тях са животните с развита интелигентност. Над животните са човешките същества, а по-висши от тях са призраците, защото нямат материални тела. Над призраците са гандхарвите, а по-висши от тях са сиддхите. Киннарите превъзхождат сиддхите, а над тях са асурите. Полубоговете са по-висши от асурите, а върховен полубог е небесният цар Индра. По-висши от Индра са синовете на Брахм, родени от самия него, като цар Дака. Най-велик от всички синове на Брахм е Шива. Тъй като Шива му е син, Брахм е по-велик от него, но Брахм е подчинен на мен – Върховната Божествена Личност. А Аз съм благоразположен към брхмаите и затова те са най-велики от всички.

ТЕКСТ 23: О, уважавани брхмаи, за мен никой на този свят не е по-висш от брхмаите и не им е равен. Никой не може да се сравнява с тях. Разбрали моето отношение, след извършването на ведически ритуали хората ми предлагат храна с вяра и любов чрез устата на брхмаите. Така предложена, Аз я ям с истинско удоволствие. Тази храна е по-вкусна от ястията, които се предлагат в жертвения огън.

ТЕКСТ 24: Ведите са моето вечно трансцендентално звуково въплъщение, шабда-брахма. В този свят брхмаите задълбочено изучават всички Веди и понеже са усвоили същината им, би трябвало да се приемат за олицетворени Веди. Брхмаите се намират във висшето трансцендентално проявление на природата – саттва-гуа. Затова те владеят ума (шама) и сетивата (дама) и са честни (сатя). Те представят Ведите в истинската им светлина и милостиво (ануграха) проповядват посланието им на обусловените души. Те спазват въздържания (тапася), търпеливи са (титик) и осъзнават позицията на живото същество и на Върховния Бог (анубхава). Това са осемте качества на брхмаите. Следователно те са най-велики от всички живи същества.

ТЕКСТ 25: Аз съм всемогъщ, притежавам всички богатства и превъзхождам Брахм и Индра, царя на райските планети. Аз дарявам щастието на небесното царство и на освобождението. Но брхмаите не ме молят за материални удобства. Те са безупречно чисти и не желаят никакви притежания. Те просто ми служат с преданост и любов. Нима имат нужда да молят за материални блага някого другиго?

ТЕКСТ 26: Скъпи синове, не бива да завиждате на никое живо същество, движещо се или неподвижно. Знайте, че Аз се намирам в тях и винаги им отдавайте почитта си. По този начин отдавате почит на мен.

ТЕКСТ 27: Същинската дейност на сетивните органи –  ума, зрението, речта, сетивата за знание и работа е непрестанно да ми служат. Докато сетивата му не са така насочени, за живото същество е немислимо да се измъкне от голямото материално оплитане, задушаващо като въжето на Ямарджа.

ТЕКСТ 28: Шукадева Госвмӣ продължи разказа си: С тези думи великият доброжелател на всички, Върховният Бог абхадева, завърши поученията към своите синове. Те бяха достатъчно добре образовани и възпитани, но Той ги съветваше, за да покаже как бащата трябва да наставлява синовете си, преди да се оттегли от семейния живот. Саннсӣте, необвързани с плодоносна дейност и посветени на преданото служене, след като са надмогнали материалните си желания, също могат да се поучат от тези наставления. абхадева имаше сто сина, най-големият от които, Бхарата, бе велик предан и поддръжник на ваиавите. Бог го постави на царския трон да управлява света. И макар още да не бе напуснал дома си, Бог абхадева заживя като безумец и ходеше гол, с разрошени коси. После Той прие в себе си жертвения огън и напусна Брахмварта, за да обиколи света.

ТЕКСТ 29: Бог абхадева прие облика на авадхӯта – велик светец без материални грижи – и вървеше сред хората като някой сляп, глух и ням, сякаш бе безжизнен камък, призрак или безумец. Въпреки че хората сипеха върху него обиди, Той не отронваше нито дума и не говореше с никого.

ТЕКСТ 30: абхадева обикаляше градове, села, рудници, поля, долини, градини, бойни станове, обори, краварски колиби, странноприемници, хълмове, гори и отшелнически обители. Където и да отидеше, го наобикаляха низши хора, както мухите се въртят около излезлия от гората слон. Постоянно го заплашваха, биеха, заплюваха и опикаваха. Понякога го замеряха с камъни, нечистотии и пръст или изпускаха газове пред него. Хората го обиждаха и му причиняваха болка, но той не се сърдеше, защото знаеше, че тялото е обречено на такава съдба. Намираше се на духовно равнище и в духовното си величие не обръщаше внимание на материалните хули. Разбрал разликата между материята и духа, Той бе свободен от телесни схващания. И без да се гневи на никого, странстваше сам по света.

ТЕКСТ 31: Бог абхадева имаше големи ръце и крака и широки гърди. Раменете, лицето и всички негови крайници бяха изящни и хармонични. Устата му беше украсена с естествена усмивка, а цялата му хубост се подчертаваше от червеникави очи, изтеглени като листенцата на току-що разцъфнал лотос, посипан с капчици утринна роса. Ирисите на очите му бяха толкова привлекателни, че караха всеки срещнат да забравя грижите си. Челото, ушите, шията, носът и всяка част от неговото тяло бяха прелестни. Нежната усмивка, разкрасяваща лицето му, покоряваше сърцата дори на омъжените жени; сякаш ги пронизваше със стрелите на бога на любовта. Дългите му кестеняви къдрици бяха сплъстени. Рошав, измърсен и запуснат, Той приличаше на човек, обладан от дух.

ТЕКСТ 32: Когато видя, че обикновените хора са враждебно настроени към неговите занимания с мистична йога, Бог абхадева прие поведението на питон, за да осуети нападките им. Той спря да странства и легна на земята. Ядеше и пиеше легнал и се търкаляше в собствените си изпражнения и урина. Даже омаза цялото си тяло със своите нечистотии, така че да отблъсне злонамерените хора, които идваха да го тормозят.

ТЕКСТ 33: Поради поведението му никой вече не го притесняваше. Но от неговите изпражнения и урина не се разнасяше лоша миризма. Тъкмо обратното, те бяха толкова ароматни, че на сто и трийсет километра наоколо се носеше сладко благоухание.

ТЕКСТ 34: Бог абхадева подражаваше на кравите, сърните и гаргите. Понякога се движеше и вървеше; понякога седеше на едно място или лежеше на земята, точно както правят кравите, сърните и гаргите. Така Той ядеше, пиеше, уринираше, ходеше по нужда и с действията си заблуждаваше хората.

ТЕКСТ 35: О, царю Парӣкит, за да покаже на всички йогӣ мистичния процес, Бог абхадева, който бе пълно разширение на Бог Ка, извърши удивителни дела. Всъщност Той бе господарят на освобождението, изцяло потопен в трансцендентално, непрекъснато нарастващо блаженство. Бог Ка, Всудева, синът на Васудева, е изначалният източник на Бог абхадева. В тяхната същност няма разлика. Затова не бе чудно, че Бог абхадева прояви симптомите на любовта: плач, смях и треперене. Той бе постоянно погълнат от трансцендентална любов. В резултат всички мистични сили сами се проявиха в него умението да пътува в космическото пространство със скоростта на ума, да се появява и да изчезва, да влиза в чужди тела и да вижда на далечно разстояние. Но въпреки че можеше да прави всичко това, Той не използваше могъществото си.

« Previous Next »