ТЕКСТ 16
лока свая шреяси наа-дир
йо 'ртхн самӣхета никма-кма
аньоня-ваира сукха-леша-хетор
ананта-дукха ча на веда мӯха
лока – хора; сваям – лично; шреяси – на благоприятния път; наа-ди – загубили зрението си; я – които; артхн – неща, предназначени за сетивно наслаждение; самӣхета – желание; никма-кма – обзет от силни похотливи желания за сетивно наслаждение; аньоня-ваира – изпълнени със завист един към друг; сукха-леша-хето – заради временно материално щастие; ананта-дукхам – безкрайни страдания; ча – също; на – не; веда – знаят; мӯха – глупавите.
Поради невежество материалистът няма никаква представа за истинския си интерес, за благоприятния път в живота. Похотливите му желания са го приковали към материалното наслаждение и всички негови начинания преследват тази цел. В името на мимолетно сетивно щастие той се обгражда със завист и омраза и с тази нагласа потъва дълбоко в океана на страданието, но поради глупостта си дори не осъзнава това.
В този стих много важна е думата наа-ди – „този, който няма очи да види бъдещето“. Живото същество се преражда от тяло в тяло и дейностите от сегашния живот му носят страдания или наслади в следващия, а понякога и още в този. Глупакът, лишен от зрение за бъдещето, само си създава врагове в борбата за сетивно наслаждение. В резултат той страда в следващия си живот, но понеже е като слепец, продължава по същия начин и увеличава безкрайно страданията си. Такава личност е мӯха – просто си губи времето и няма представа за преданото служене на Бога. В Бхагавад-гӣт (7.25) е казано:
нха пракша сарвася
йога-м-самвта
мӯхо 'я нбхиджнти
локо мм аджам авяям
„Никога не се появявам пред глупавите и невежите. За тях съм скрит от моята вътрешна енергия и те не знаят, че Аз съм нероден и съвършен“.
В Каха Упаниад също е казано: авидм антаре вартамн свая дхӣр паита манямн. Невежите хора следват водачи, слепи като тях. При това положение всички страдат. Слепецът води другите слепци право към ямата.