В тази глава се разказва как Бог абхадева напуснал тялото си. Той останал непривързан към своето тяло дори когато то изгоряло в пламъците на горски пожар. Щом семето на плодоносните дейности изгори в огъня на знанието, духовните качества и мистичните сили се проявяват спонтанно, но бхакти йога няма нищо общо с мистицизма. Обикновеният йогӣ жадува мистични сили и това желание спира напредъка му; но съвършеният йогӣ не им отдава голямо значение. Умът е неспокоен и ненадежден и трябва да бъде под постоянен контрол. Дори умът на такъв издигнат йогӣ като Саубхари му създал безпокойства и той изгубил мистичните си сили. Заради неспокойния си ум и напредналият йогӣ е застрашен от пропадане. Умът е необуздаем като вятъра и принуждава дори един съвършен йогӣ да стане роб на сетивата. Бог абхадева показал на йогӣте как да напускат телата си. Той бродел из провинциите Кара, Кока, Века и Куака в Южна Индия и постепенно стигнал до околностите на Куакчала. Изведнъж избухнал огромен пожар, който изпепелил и гората, и тялото на Бога. Забавленията на Бог абхадева като освободена душа станали известни на царя на Кока, Века и Куака. Този цар се казвал Архат. По-късно той бил завладян от илюзорната енергия и под нейното влияние създал основните принципи на джайнизма. Бог абхадева въвел религиозните принципи за освобождение от материалното робство и сложил край на всякакви атеистични прояви. Земята на Бхрата-вара е благословена, защото Върховният избрал това място за появяването си.