В тази глава са описани деянията на цар Бхарата Махрджа, императора на целия свят. Той извършил най-различни жертвени церемонии (ведически яги) и удовлетворил Върховния с разнообразно обожание. Когато дошло време, напуснал двореца и заживял в Хардвар, за да прекара остатъка от дните си в предано служене. По молба на баща си, Бог абхадева, Бхарата Махрджа се оженил за Пачаджанӣ, дъщерята на Вишварӯпа, и след сватбата мирно управлявал света. По-рано планетата Земя се наричала Аджанбха, а след царуването му станала известна като Бхрата-вара. Пачаджанӣ родила пет сина и той ги кръстил Сумати, Ррабхт, Сударшана, вараа и Дхӯмракету. Бхарата Махрджа строго съблюдавал религиозните принципи, следвал примера на баща си и така поданиците му преуспявали. Като извършил множество яги за удовлетворение на Върховния Бог, той самият бил доволен и щастлив. Уравновесен и спокоен, царят бил погълнат от преданото си служене на Бог Всудева. Бхарата Махрджа добре разбирал наставленията на святи личности като Нрада, следвал примера на мъдреците и постоянно носел Бог Всудева в сърцето си. Щом приключил с царските задължения, разделил царството между петте си сина; после напуснал двореца и отишъл в Пулахрама, местност в Пулаха. Там се хранел само с горски плодове и използвал всичко за обожание на Всудева. Предаността му към Бог Всудева нараствала и той естествено осъзнавал блажената си трансцендентална същност. Поради духовната си извисеност понякога плачел от екстаз, целият треперел, тялото му проявявало различни признаци (аа-сттвика), симптоми на любовта към Бога. Известно е, че Махрджа Бхарата обожавал Върховния Бог с мантри от г Веда, познати под общото название Гятрӣ. Те са посветени на Върховния Нряа, който пребивава в Слънцето.