ГЛАВА СЕДМА

ТЕКСТ 1: Шукадева Госвмӣ продължи разказа си: Скъпи царю, Бхарата Махрджа бе изключителен предан. Той прие волята на своя баща, който бе решил да му повери царския престол, и пое управлението на Земята. Когато стана владетел на света, по молба на баща си Бхарата Махрджа се ожени за Пачаджанӣ, дъщерята на Вишварӯпа.

ТЕКСТ 2: Както фалшивото его създава фините сетивни обекти, така и Махрджа Бхарата зачена пет сина в утробата на жена си Пачаджанӣ. Те бяха наречени Сумати, Ррабхт, Сударшана, вараа и Дхӯмракету.

ТЕКСТ 3: По-рано тази планета се наричаше Аджанбха-вара, но след царуването на Махрджа Бхарата стана известна като Бхрата-вара.

ТЕКСТ 4: Махрджа Бхарата бе необикновено мъдър и опитен владетел. Той следваше царския си дълг и се грижеше за своите поданици. Обичаше ги така, както ги бяха обичали баща му и дядо му. Внимаваше всички да изпълняват предписаните им задължения и управляваше Земята.

ТЕКСТ 5: Цар Бхарата извършваше с голяма вяра различни жертвоприношения, като агни-хотра, дарша, пӯрамса, чтурамся, пашу-ягя (жертвоприношение на кон) и сома-ягя (предлагане на вид напитка). Понякога ги извършваше в пълния им вид, а друг път частично. Но във всички жертвоприношения стриктно се прилагаха правилата на чтурхотра. Така Бхарата Махрджа изразяваше почитта си към Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 6: Щом приключеше с приготовленията за различните жертвоприношения в името на религията, Махрджа Бхарата предлагаше благата от тях на Върховната Божествена Личност, Всудева. Тоест той изпълняваше ягите за удоволствие на Бог Всудева, Ка. Махрджа Бхарата вярваше, че Бог Всудева е господар на полубоговете, описани във ведическите мантри, защото те представляват различни части от неговото тяло. Благодарение на това разбиране царят се освободи от всяко материално замърсяване, като привързаност, похот и алчност. Когато жреците предлагаха жертвените дарове в огъня, царят добре знаеше, че предложеното на полубоговете всъщност се предлага на крайниците на Бога. Например Индра е ръката на Върховната Божествена Личност, а Сӯря (слънцето) е окото му. И затова цар Бхарата смяташе, че даровете за полубоговете са предназначени за различните крайници на Бог Всудева.

ТЕКСТ 7: Така, с помощта на жертвоприношенията, Махрджа Бхарата напълно пречисти сърцето си. Преданото му служене към Всудева, Бог Ка, нарастваше с всеки изминал ден. Бог Ка, синът на Васудева, е изначалната Божествена Личност, която се проявява като Свръхдуша (Парамтм) и безличностен Брахман. Йогӣте медитират върху Парамтм в сърцето, гнӣте почитат безличностния Брахман като Върховна Абсолютна Истина, а преданите се покланят на Всудева, Върховния Бог, чието трансцендентално тяло е описано в шстрите. Тялото му е украсено със знака Шрӣватса, със скъпоценния камък Каустубха и гирлянд от цветя, а в ръцете си Той държи раковина, диск, боздуган и лотос. Преданите като Нрада постоянно го съзерцават в сърцата си.

ТЕКСТ 8: Съдбата предостави на Махрджа Бхарата хиляда пъти по десет хиляди години за наслаждения сред материален разкош. Когато този срок изтече, той се оттегли от семейния живот и раздели богатствата, наследени от прадедите, между своите синове. Напусна великолепния си дом и замина за Пулахшрама в Хардвар. Това е място, където може да се намери шлагрма шил.

ТЕКСТ 9: В Пулаха шрама Върховната Божествена Личност, Хари, от трансцендентална обич към своя предан се появява пред него в изпълнение на желанията му.

 ТЕКСТ 10: Край Пулаха шрама тече Гаакӣ, най-великата от всички реки. Камъчетата в нея, наречени шлагрма шил, пречистват тези места. На всяко камъче, отгоре и отдолу, се виждат кръгли знаци, напомнящи пъп.

ТЕКСТ 11: Махрджа Бхарата заживя сам в градините на Пулаха шрама. Береше цветя, млади клонки и листа от туласӣ. Носеше вода от реката и събираше плодове, корени и луковици. Предлагаше всичко това на Върховната Божествена Личност, Всудева, и беше доволен, че го обожава. Сърцето му бе кристалночисто и той не изпитваше никакво желание за наслаждение. Всички материални желания изчезнаха. Той стана устойчив в преданото служене и постигна истинско щастие.

ТЕКСТ 12: Така най-великият предан, Махрджа Бхарата, постоянно служеше на Бога. Любовта към Всудева, Ка, нарастваше все повече и повече, докато не разтопи сърцето му. Постепенно той загуби всякакво влечение към предписаните задължения. Космите по тялото му настръхваха и в него се проявяваха всички признаци на екстаза. От очите му се лееха толкова сълзи, че той не виждаше нищо и само съзерцаваше червеникавите лотосови стъпала на Бога. Сърцето му бе станало като езеро, пълно с екстатична любов. Когато умът му потъваше във водите на това езеро, той дори забравяше обичайното служене на Бога.

ТЕКСТ 13: Махрджа Бхарата бе много красив. Имаше пищна къдрава коса, често влажна, защото се къпеше по три пъти на ден. Беше облечен в еленови кожи. Той се прекланяше пред Бог Нряа, който обитава Слънцето и има тяло, изтъкано от златисто сияние. Махрджа Бхарата се молеше на Бога с химни от г Веда и по изгрев-слънце произнасяше следните стихове.

ТЕКСТ 14: „Бог, Върховната Личност, се намира в чистото добро. Той озарява цялата вселена и дарява с благодат своите предани. Бог е създал вселената чрез личната си духовна енергия. По собствено желание Той прониква в творението под формата на Свръхдуша и с различните си енергии поддържа живите същества, устремени към материално наслаждение. Отдавам смирените си почитания на Бога, даряващия интелигентност.“