ТЕКСТ 4
са бахувин махӣ-пати пит-питмахавад уру-ватсалата све све кармаи вартамн прадж сва-дхармам анувартамна паряплаят.
са – този цар (Махрджа Бхарата); баху-вит – изключително учен; махӣ-пати – владетел на Земята; пит – баща; питмаха – дядо; ват – като; уру-ватсалата – много милостив към поданиците; све све – в собствените им; кармаи – задължения; вартамн – оставайки; прадж – поданиците; сва-дхармам анувартамна – изпълнявайки съвършено собствените си предписани задължения; паряплаят – управляваше.
Махрджа Бхарата бе необикновено мъдър и опитен владетел. Той следваше царския си дълг и се грижеше за своите поданици. Обичаше ги така, както ги бяха обичали баща му и дядо му. Внимаваше всички да изпълняват предписаните им задължения и управляваше Земята.
Държавният глава трябва да прави всичко необходимо, така че гражданите да изпълняват добре предписаните им задължения. Това е изключително важно. Една част от хората са брхмаи, други са катрии, трети са вайши и шӯдри. Правителството е длъжно да им осигури работа според материалните им качества, за да се развиват духовно. Не бива да има безделници и безработни. На материално равнище хората трябва да действат като брхмаи, катрии, вайши и шӯдри, а на духовно – като брахмачрӣ, гхастхи, внапрастхи и саннсӣ. По-рано държавата е била монархия и царете с обич се грижели за своите поданици, като им предоставяли дейности, съответстващи на техните задължения. По този начин управлението на обществото вървяло съвсем гладко.