ТЕКСТ 6

Върховната Божествена Личност казва, че докато не развие чисто предано служене – шраваа кӣртанам, слушане и възпяване, – човек   трябва да изпълнява предписаните си задължения. Някой може да попита защо тогава великият предан Бхарата Махрджа извършил толкова много жертвоприношения, всъщност предназначени за кармӣ. Отговорът е, че той просто следвал наставленията на Всудева. Ка казва в Бхагавад-гӣт: сарва дхармн паритяджя мм ека шараа враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“ (Бхагавад-гӣт, 18.66). Каквото и да правим, винаги трябва да помним Всудева. Обикновено хората изразяват своята почит към различни полубогове, но Бхарата Махрджа просто искал да удовлетвори Бог Всудева. В Бхагавад-гӣт (5.29) е казано: бхоктра ягя-тапас сарва-лока-махешварам. Ягя може да се извършва за определен полубог, но когато се предложи на ягя-пуруа, Нряа, всички полубогове са удовлетворени. Целта на ягите е удовлетворението на Върховния. Те могат да се посветят на различни полубогове или на Бога. Ако предложим дарове направо на Върховната Божествена Личност, полубоговете също ще са доволни. Ако поливаме корените на дървото, водата ще подхранва и неговите клони, листа, плодове и цветове. При жертвоприношения за различни полубогове трябва да помним, че те са само части от тялото на Върховния. Поклонът пред ръката на някого посочва желанието ни да удовлетворим самия него. Когато масажираме краката му, правим това не заради самите крака, а заради собственика им. Полубоговете са крайници на Бога и когато им служим, служим на самия него. Почитането на полубоговете се споменава в някои шлоки на Брахма сахит, но всъщност тези шлоки утвърждават преклонението пред Върховната Божествена Личност, Говинда. Например култът към богинята Дург е описан в Брахма сахит (5.44) по следния начин:

Богинята Дург изпълнява волята на Шрӣ Ка, като сътворява, поддържа и унищожава. В Бхагавад-гӣт Шрӣ Ка потвърждава това: мадхякеа практи сӯяте са-чарчарам – „О, сине на Кунтӣ, материалната природа действа под мое ръководство и създава всички движещи се и неподвижни същества“ (Бхагавад-гӣт, 9.10).

Това е посоката за обожание на полубоговете. Добре е да почитаме богинята Дург, защото тя удовлетворява Ка. Добре е да почитаме Шива – той е просто подчинено действащо тяло на Ка. По същата причина трябва да отдаваме почитания на Брахм, Агни и Сӯря. На различните полубоговете са посветени много церемонии, но не бива да забравяме, че изначално те са предназначени за Върховната Божествена Личност. Бхарата Махрджа не желаел благословии от полубоговете. Той искал да удовлетвори Върховния Бог. Сред хилядата имена на Виу, изброени в Махбхрата, са имената ягя-бхуг, ягя-кд и ягя. Върховният се наслаждава на ягя, Той извършва ягя, той е самата ягя. Бог е този, който прави всичко, но поради невежество живото същество се мисли за извършител на своите дейности. С мисълта, че сме независими действащи, ние си навличаме карма-бандха (робството на дейността). Ако работим за ягя, за Ка, карма-бандха не съществува. Ягртхт кармао 'нятра локо 'я карма-бандхана: „Дейността трябва да се извършва като жертва за Виу; иначе тя става причина за робство в този материален свят“ (Бхагавад-гӣт, 3.9).

Следвайки наставленията на Бхарата Махрджа, би трябвало да действаме не за собствено удоволствие, а за удоволствието на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт (17.28) е казано:

Жертвоприношения, въздържания или благотворителност, извършени без вяра във Върховната Божествена Личност, са нещо временно. Независимо какви са тези ритуали, те се наричат асат, временни, и са безполезни както в този, така и в следващия живот.

Махрджа Амбарӣа и много други рджари, чисти предани на Бога, посвещавали цялото си време на служене за Върховния. Когато чистият предан служи с посредничеството на друга личност, не бива да го обвиняваме, защото делата му са насочени към удовлетворение на Върховния Бог. За извършването на някакъв вид карма-ка, той може да наеме жрец, който не е чист ваиава, но тъй като целта му е да удовлетвори Бога, не бива да го критикуваме. Думата апӯрва е много важна. Апӯрва са резултатите от кармата. Плодовете на нашите благочестиви или греховни дейности не идват веднага, трябва да ги изчакаме. Те се наричат апӯрва и ще се проявят в бъдеще. Дори смртите приемат тези апӯрва. Резултатите от дейността на чистите предани са духовни и вечни, защото те посвещават всичките си усилия на Върховната Божествена Личност. Техните постижения не са временни като тези на кармӣте. Бхагавад-гӣт (4.23) потвърждава това:

„Дейностите на човек, необвързан с гуите на материалната природа и установен в духовно знание, се сливат изцяло с трансценденталността“.

Преданият е освободен от материално замърсяване. Той е постигнал съвършено знание и затова неговите жертвоприношения целят удовлетворението на Върховната Божествена Личност.