ТЕКСТ 12
куша-кусума-самит-палша-пхала-мӯлодакнй хариямо вкасл-вкдибхьо бхаям шасамно яд саха хариа-куакена вана самвишати.
куша – вид трева, използвана за ритуални церемонии; кусума – цветя; самит – дърва за огън; палша – листа; пхала-мӯла – плодове и корени; удакни – и вода; харияма – желаейки да събере; вкасл-вка – от вълци и кучета; дибхя – и други животни, например тигри; бхаям – страх; шасамна – опасение; яд – когато; саха – с; хариа-куакена – малкия елен; ванам – в гората; самвишати – отива.
Когато отиваше в гората, за да накъса трева куша и цветя, да събере съчки, листа, плодове и корени или да донесе вода, Махрджа Бхарата се боеше, че кучета, чакали, тигри и други свирепи животни могат да разкъсат елена. Затова винаги го водеше със себе си.
Тук се описва нарастващата обич на Махрджа Бхарата към елена. Дори такава извисена личност като Бхарата Махрджа, със силна любовна привързаност към Върховната Божествена Личност, пропаднал заради привързаността към едно животно. Затова, както ще видим по-късно, в следващия живот той трябвало да получи еленско тяло. Щом като това се случило с Бхарата Махрджа, какво да кажем за хората, далеч от духовния живот, но силно привързани към кучета и котки? Заради слабостта си към своите животни те ще получат същите животински тела в следващия живот; освен ако не съживят своята обич и привързаност към Върховната Божествена Личност. Ако не развием вяра във Върховния Бог, ще се изкушим от безброй странични неща. Това изкушение е причината за материалното ни робство.