ТЕКСТ 13
патхиу ча мугдха-бхвена татра татра виакта-мати-праая-бхара-хдая крпат скандхенодвахати евам утсага ураси чдхйопаллаян муда парамм авпа.
патхиу – на горските пътеки; ча – също; мугдха-бхвена – от детинското поведение на елена; татра татра – тук и там; виакта-мати – чийто ум е прекалено увлечен; праая – с любов; бхара – наситено; хдая – чието сърце; крпат – с любов и нежност; скандхена – на рамото; удвахати – носи; евам – по този начин; утсаге – понякога в скута си; ураси – на гърдите докато спи; ча – също; дхя – държейки; упаллаян – грижейки се; мудам – удоволствие; парамм – много голямо; авпа – изпитваше.
В гората животното си играеше като малко дете и това го правеше още по-мило за Махрджа Бхарата. Понякога от обич той дори го носеше на раменете си. Сърцето му преливаше от любов към елена и често пъти той го слагаше в скута си, а вечер животното спеше на гърдите му. Грижите за елена му доставяха огромно удоволствие.
Махрджа Бхарата напуснал своя дом, съпруга, деца, царство и всичко останало, за да се отдаде на духовен живот в гората, но отново станал жертва на материално влечение заради привързаността си към едно обикновено еленче. Тогава какъв бил смисълът да се отрича от семейството си? Този, който искрено желае напредък в духовния си живот, трябва да е много предпазлив и да не се привързва към нищо друго освен Ка. Понякога в името на проповядването се налага да извършваме редица материални дейности, но не бива да забравяме, че всичко се прави за Ка. Ако помним това, няма да станем жертва на материалните дейности.