ТЕКСТ 19
нимлочати ха бхагавн сакала-джагат-кемодаяс трайи-тмдпи мама на мга-вадхӯ-нса гаччхати.
нимлочати – залязва; ха – уви; бхагавн – Върховната Божествена Личност в образа на слънцето; сакала-джагат – на цялата вселена; кема-удая – който носи добро; трайӣ-тм – състоящ се от трите Веди; адя апи – досега; мама – мое; на – не; мга-вадхӯ-нса – това малко еленче, поверено на мен от майката; гаччхати – се е завърнало.
Когато слънцето изгрее, светът се изпълва с добро. Уви, в моя живот няма нищо светло. Богът на Слънцето е олицетворение на Ведите, но аз съм далеч от всякакви ведически принципи. Слънцето вече залязва, а бедното животно, което се остави на моите грижи след смъртта на майка си, още не се е завърнало.
В Брахма сахит (5.52) Слънцето е описано като око на Върховната Божествена Личност.
яч-чакур еа савит сакала-грах
рдж самаста-сура-мӯртир ашеа-тедж
ясгя бхрамати самбхта-кла-чакро
говиндам ди-пуруа там аха бхаджми
По изгрев-слънце трябва да се произнася ведическата мантра Гятрӣ. Слънцето символизира зрението на Върховния Бог. Махрджа Бхарата тъгувал, защото, без да му е донесло радост, слънцето вече залязвало; бедното животно го нямало и той не виждал нищо добро.