ТЕКСТ 22
сдита-хавии бархии дӯите майоплабдхо бхӣта-бхӣта сападй упарата-рса и-кумравад авахита-караа-калпа сте.
сдита – постави; хавии – всички дарове, които се предлагат в приношението; бархии – върху трева куша; дӯите – осквернени; ма уплабдха – хокан от мен; бхӣта-бхӣта – силно уплашен; сапади – веднага; упарата-рса – спираше играта си; и-кумрават – като син или ученик на светец; авахита – напълно овладяваше; караа-калпа – всички сетива; сте – седи.
Когато поставях жертвените дарове върху постелка от трева куша, еленът, който си играеше до мен, захапваше тревата със зъби и по този начин я оскверняваше. За наказание аз го бутах настрани, а той веднага ставаше плах и лягаше неподвижно, също като син на свят човек. Така спираше играта си.
Бхарата Махрджа постоянно мислел за елена и напълно забравил, че тези мисли отклоняват вниманието му и унищожават духовния му напредък.