No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 25

кивтмаджа-вишлеа-джвара-дава-дахана-шикхбхир упатапямна-хдая-стхала-налинӣкамм упаста-мгӣ-танаяшишира-шнтнурга-гуита-ниджа-вадана-салилмтамая-габхастибхисвадхаятӣти ча.

ким в – или може би; тма-джа – от сина; вишлеа – заради раздялата; джвара – топлината; дава-дахана – на горския пожар; шикхбхи – от пламъците; упатапямна – изгорено; хдая – сърцето; стхала-налинӣкам – сравнено с червен лотос; мм – на мен; упаста-мгӣ-танаям – на когото малкият елен винаги се подчиняваше; шишира-шнта – която е спокойна и хладна; анурга – от любов; гуита – изливаща се; ниджа-вадана-салила – водата от устата; амта-мая – също като нектар; габхастибхи – от лъчите на луната; свадхаяти – доставяща ми удоволствие; ити – така; ча – и.

Като видя лунната светлина, Махрджа Бхарата продължи да говори несвързано: Синът на сърната бе толкова послушен и скъп на сърцето ми, че раздялата с него е болезнена като раздялата със собствения ми син. Мъчителна болка ме изпепелява, сякаш съм сред горски пожар. Сърцето ми изгаря като лотос на суша. Луната излива върху мен, нещастния, благодатното си сияние, както човек пръска със студена вода приятеля си, който има силна треска. Така луната ме прави щастлив.

юрведическият метод за лекуване на треска е болният да се напръска с вода, с която някой друг е правил гаргара. По този начин високата температура спада. Покрусен от загубата на мнимия си син, елена, Бхарата Махрджа си помислил, че луната го пръска с вода от устата си, за да облекчи мъчителната му треска, причинена от раздялата.

« Previous Next »