ТЕКСТ 26
евам агхаамна-маноратхкула-хдайо мга-дракбхсена сврабдха-карма йограмбхаато вибхрашита са йога-тпасо бхагавад-рдхана-лакач ча катхам итаратх джтй-антара еа-куака сага скн нишреяса-пратипаката прк-паритякта-дустяджа-хдабхиджтася тасяивам антаря-вихата-йограмбхаася рджарер бхаратася тван мгрбхака-поаа-плана-прӣана-лланнуагевигааята тмнам ахир ивкху-била дуратикрама кла карла-рабхаса падята.
евам – по този начин; агхаамна – невъзможно за постигане; мана-ратха – от желания, които са като умствени колесници; кула – покрусено; хдая – чието сърце; мга-драка-бхсена – като син на сърна; сва-рабдха-карма – заради лошите резултати от неговите минали дейности; йога-рамбхаата – от дейностите, свързани с йога; вибхрашита – падение; са – той (Махрджа Бхарата); йога-тпаса – извършващ практиките на мистичната йога и аскетизма; бхагават-рдхана-лакат – от дейностите на преданото служене за Върховната Божествена Личност; ча – и; катхам – как; итаратх – иначе; джти-антаре – принадлежащо към друг животински вид; еа-куаке – към тялото на еленче; сага – толкова много обич; скт – пряко; нишреяса – да постигне крайната цел на живота; пратипаката – като препятствие; прк – които по-рано; паритякта – изоставени; дустяджа – въпреки че много трудно могат да се изоставят; хдая-абхиджтася – синовете, родени от собственото му сърце; тася – на него; евам – така; антаря – от тази пречка; вихата – възпрепятстван; йога-рамбхаася – чийто път в следването на мистична йога; рджа-е – на великия свят цар; бхаратася – на Махрджа Бхарата; тват – по този начин; мга-арбхака – синът на елена; поаа – отглеждайки; плана – защитавайки; прӣана – правейки щастлив; ллана – милвайки; ануагеа – постоянно погълнат от; авигааята – пренебрегващ; тмнам – собствената си душа; ахи ива – като змия; кху-билам – миша дупка; дуратикрама – неумолима; кла – необратимата смърт; карла – ужасна; рабхаса – бързо; падята – пристигна.
Шукадева Госвмӣ продължи разказа си: Скъпи царю, така Бхарата Махрджа бе завладян от неудържимо желание, проявило се в образа на еленчето. Поради последиците от миналите си дейности той изостави пътя на мистичната йога, аскетизма и обожанието на Върховната Божествена Личност. Ако не бе засегнат от тези последици, как щеше да се привърже към елена, след като бе изоставил собствения си син и семейство, смятайки ги за препятствия по пътя на духовния живот? Как щеше да развие такава непреодолима привързаност към едно животно? Това несъмнено се дължеше на миналата му карма. Царят бе толкова погълнат от вниманието и грижите си за елена, че пренебрегна духовните си дейности. След известно време неумолимата смърт се появи пред него като отровна змия, която пропълзява в миша дупка.
Както ще научим от следващите стихове, след смъртта си Бхарата Махрджа ще бъде принуден да получи тяло на елен заради своята привързаност към еленчето. Тук може да възникне следният въпрос. Как е възможно един предан да бъде повлиян от миналите си лоши постъпки и грехове? В Брахма сахит (5.54) е казано: карми нирдахати кинту ча бхакти-бхджм – „Тези, които са се посветили на предано служене, бхакти-бхаджана, са защитени от последиците на миналите си дела“. Според това твърдение Бхарата Махрджа не би трябвало да получи наказание за старите си прегрешения. Заключението е, че той съзнателно станал прекомерно привързан към елена и пренебрегнал духовното си развитие. И за да поправи веднага тази грешка, трябвало да прекара известно време в еленско тяло. По този начин желанието му за истинско предано служене щяло да стане по-силно. Въпреки че получил животинско тяло, Бхарата Махрджа не забравил какво е причинила съзнателната му грешка. Той с нетърпение очаквал да се измъкне от еленското си тяло и това показва нарасналото му влечение към предано служене. А в следващия живот се родил като брхмаа и бързо постигнал съвършенство. Имайки предвид това, ние отбелязваме в нашето списание „Обратно при Бога“, че госвмӣте и други предани във Вндвана, които умишлено извършват грехове, се раждат в тела на кучета, маймуни или костенурки в тази свещена земя. Те приемат за кратко низши форми на живот и когато умрат, отново се издигат в духовния свят. Това наказание е в сила само за кратко време и не се дължи на миналата им карма. Може да изглежда предизвикано от минала карма, но то е наложено, за да пречисти предания и да го издигне до чистото предано служене.