ТЕКСТ 27
таднӣм апи пршва-вартинам тмаджам ивнушочантам абхивӣкамо мга евбхинивешита-ман висджя локам има саха мгеа калевара мтам ану на мта-джанмнусмтир итараван мга-шарӣрам авпа.
таднӣм – по това време; апи – наистина; пршва-вартинам – на смъртния му одър; тма-джам – собствения му син; ива – като; анушочантам – оплакващ; абхивӣкама – виждайки; мге – от елена; ева – именно; абхинивешита-ман – умът му бе погълнат; висджя – напускащ; локам – свят; имам – този; саха – с; мгеа – елена; калеварам – тялото му; мтам – умряло; ану – след това; на – не; мта – унищожен; джанма-анусмти – спомен за случилото се преди смъртта; итара-ват – като другите; мга-шарӣрам – тяло на елен; авпа – получи.
В мига на смъртта царят видя елена да стои до него също като негов син и да го оплаква. Понеже умът на царя бе съсредоточен върху еленчето, той напусна света, елена и материалното си тяло като човек, лишен от Ка съзнание, и сам придоби еленско тяло. Все пак имаше едно предимство – макар да бе загубил човешкия си образ, той не забрави събитията от миналия си живот.
Съществува голяма разлика между Бхарата Махрджа, придобил еленско тяло, и хората, които след смъртта си получават различни тела, определяни от състоянието на ума им. След смъртта всеки забравя случилото се в миналия му живот, но Бхарата Махрджа не забравил. В Бхагавад-гӣт е казано:
я я впи смаран бхва
тяджатй анте калеварам
та там еваити каунтея
сад тад-бхва-бхвита
„Каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“ (Бхагавад-гӣт, 8.6).
Щом напусне тялото си, живото същество получава друго тяло, съответстващо на съзнанието му в мига на смъртта. Когато удари последният час, умиращият мисли за това, в което е било потопено неговото съзнание през целия му живот. По силата на този закон Бхарата Махрджа получил еленско тяло, защото постоянно мислел за елена и пренебрегнал обожанието на Върховния Бог. Но понеже бил постигнал най-високото равнище в преданото служене, не забравил преживяното в миналия си живот. Тази благословия го спасила от още по-голямо падение. Благодарение на миналите си постижения той твърдо решил да завърши своето служене дори в еленско тяло. Затова в стиха се казва – макар и да умрял (мтам), по-късно (ану) той не забравил случките от миналия си живот, както ги забравят другите (на мта-джанмнусмтир итарават). В Брахма сахит (5.54) е казано: карми нирдахати кинту ча бхакти-бхджм. Историята на Бхарата Махрджа е доказателство, че по милостта на Върховния Бог преданият никога не загива. Заради умишлената си небрежност към преданото служене той може да изтърпи кратко наказание, но накрая отново съживява служенето си и се завръща у дома, при Бога.