ТЕКСТ 29
ахо каа бхрао 'хам тмаватм анупатхд яд-вимукта-самаста-сагася вивикта-пурая-шараастмавата тмани сарвем тман бхагавати всудеве тад-анушраваа-манана-сакӣртанрдханнусмарабхийогеншӯня-сакала-мена клена самвешита самхита кртснйена манас тат ту пунар мамбудхася̄рн мга-сутам ану парисусрва.
ахо каам – о, какъв нещастен живот; бхраа – пропаднал; ахам – аз (съм); тма-ватм – на великите предани, които са постигнали съвършенство; анупатхт – от пътя; ят – от който; вимукта-самаста-сагася – въпреки че бях напуснал истинските си синове и дома си; вивикта – уединена; пуя-арая – свещена гора; шараася – който бе приел подслон; тма-вата – на този, който е установен на трансцендентално равнище; тмани – в Свръхдушата; сарвем – на всички; тманм – живи същества; бхагавати – на Върховната Божествена Личност; всудеве – Бог Всудева; тат – на него; анушраваа – постоянно слушане; манана – мислене; сакӣртана – възпяване; рдхана – обожание; анусмараа – постоянно помнене; абхийогена – потапяне в; ашӯня – изпълнен; сакала-мена – в което всички часове; клена – от времето; самвешитам – напълно установен; самхитам – съсредоточен; кртснйена – изцяло; мана – умът в такова състояние; тат – този ум; ту – но; пуна – отново; мама – на мен; абудхася – голям глупак; рт – от голямо разстояние; мга-сутам – сина на сърната; ану – повлиян от; парисусрва – пропаднах.
В еленското си тяло Бхарата Махрджа скърбеше: Каква злощастна съдба! Аз изоставих пътя на себепознанието. Напуснах родните си синове, съпруга и дом, за да напредвам в духовния живот, и потърсих подслон в уединено свято място сред гората. Овладях сетивата, осъзнах себе си и започнах да служа на Върховната Божествена Личност, Всудева, със слушане, мислене, възпяване, обожание и помнене. Усилията ми се увенчаха с успех и аз бях постоянно потопен в преданото служене. Но поради собствената ми глупост умът ми отново се привърза – този път към един елен. Сега се намирам в тяло на елен и съм далече от всякаква предана дейност.
Благодарение на стриктното си предано служене Махрджа Бхарата помнел дейностите от миналия си живот и разбрал как е постигнал духовно равнище. От глупост той се привързал към един обикновен елен, пропаднал и придобил еленско тяло. Този случай трябва да накара всеки предан сериозно да се замисли. Ако злоупотребяваме със своето положение, мислейки, че можем да правим каквото си искаме, защото сме изцяло заети с предано служене, ще страдаме като Бхарата Махрджа и ще бъдем осъдени да приемем тяло, което ще пречи на преданото ни служене. Само човешката форма предоставя възможност за служене, но ако доброволно се откажем от него заради сетивно наслаждение, ще бъдем наказани. Това наказание не е като наложеното на обикновения материалист. Милостивият Върховен Бог наказва предания по такъв начин, че желанието му да постигне лотосовите нозе на Всудева се усилва. И заради това силно желание в следващия си живот той се връща обратно при Бога. Този стих предлага пълно описание на преданото служене: тад-анушраваа-манана-сакӣртанрдханнусмарабхийогена. Бхагавад-гӣт също препоръчва постоянното слушане и възпяване величието на Бога: сатата кӣртаянто м ятанташ ча дха-врат. Отдадените на Ка съзнание не бива да губят нито миг, във всеки един момент трябва да слушат за Бога, Върховната Личност, и да помнят дейностите му. Със собствените си дела, с делата на своите предани, Ка ни учи как да бъдем предпазливи в преданото служене. Той прави това и с примера на Бхарата Махрджа. Ако искаме умът ни да е изцяло и неотклонно съсредоточен, трябва постоянно да бъде зает в предано служене. Членовете на Международното общество за Кришна съзнание (ИСКОН) са пожертвали всичко за каузата на Обществото. И все пак животът на Бхарата Махрджа може да им послужи за урок как да бъдат много внимателни и да не губят нито миг за празни разговори, прекомерно спане и преяждане. Храненето не е забранено, но ако преяждаме, просто ще спим повече от необходимото. Тогава естествено идва ред на сетивното наслаждение и накрая може да се сринем до низша форма на живот. По този начин духовното ни развитие ще спре, поне за известно време. Най-добре е да се вслушаме в съвета на Шрӣла Рӯпа Госвмӣ: авяртха-клатвам. Да посветим всеки миг от живота си на преданото служене и на нищо друго. Това е стабилното, безопасно положение за този, който иска да се върне вкъщи, при Бога.