Тази глава описва как Бхарата Махрджа получил тяло на брхмаа. В това тяло той се държал като глухоням слабоумен и дори когато го отвели пред богинята Клӣ, за да го принесат в жертва, той по никакъв начин не се възпротивил. Щом напуснал еленското си тяло, той се родил като син на един брхмаа от по-младата му жена. В това си съществуване помнел деянията от миналия си живот и за да избегне лошото влияние на обкръжението, се преструвал на глухоням. Много внимавал да не пропадне отново и не общувал със светски личности. Всеки предан трябва да действа по този начин. Шрӣ Чайтаня Махпрабху ни съветва: асат-сага-тга – еи ваиава-чра. На всяка цена да избягваме общуването с неотдадени, дори да са собствените ни роднини. Докато Бхарата Махрджа се намирал в тяло на брхмаа, съседите го мислели за луд и недоразвит, но вътре в себе си той постоянно славел и помнел Всудева, Върховната Божествена Личност. Баща му искал да му осигури образование, да го пречисти като брхмаа със свещения шнур, но от неговото поведение разбрал, че е побъркан и не се интересува от пречистващи ритуали. Бхарата Махрджа бил погълнат от Ка съзнание дори без да извършва такива ритуали. Заради мълчанието му някои хора, примитивни като животни, го дразнели и подигравали, но той търпеливо понасял всичко. След смъртта на родителите му, втората му майка и доведените му братя започнали да се отнасят много лошо с него. Хранели го с остатъци и развалена храна, но той не им обръщал внимание, потопен в Ка съзнание. Една нощ братята му заръчали да пази оризищата, а главатарят на банда крадци и разбойници го отвлякъл, за да го принесе в жертва на Бхадра Клӣ. Когато престъпниците завели Бхарата Махрджа пред статуята на богинята и понечили да го съсекат с брадва, Клӣ много се възмутила, че един предан ще пострада. Излязла от статуята, сама сграбчила брадвата и избила всички разбойници. Чистият предан на Върховната Божествена Личност може мълчаливо да преглътне лошото отношение на неотдадените. Но по волята на Върховната Божествена Личност негодниците и престъпниците, които се държат зле с преданите, накрая винаги получават заслужено наказание.