ГЛАВА ДЕВЕТА
Възвишените качества на Джаа Бхарата
Тази глава описва как Бхарата Махрджа получил тяло на брхмаа. В това тяло той се държал като глухоням слабоумен и дори когато го отвели пред богинята Клӣ, за да го принесат в жертва, той по никакъв начин не се възпротивил. Щом напуснал еленското си тяло, той се родил като син на един брхмаа от по-младата му жена. В това си съществуване помнел деянията от миналия си живот и за да избегне лошото влияние на обкръжението, се преструвал на глухоням. Много внимавал да не пропадне отново и не общувал със светски личности. Всеки предан трябва да действа по този начин. Шрӣ Чайтаня Махпрабху ни съветва: асат-сага-тга – еи ваиава-чра. На всяка цена да избягваме общуването с неотдадени, дори да са собствените ни роднини. Докато Бхарата Махрджа се намирал в тяло на брхмаа, съседите го мислели за луд и недоразвит, но вътре в себе си той постоянно славел и помнел Всудева, Върховната Божествена Личност. Баща му искал да му осигури образование, да го пречисти като брхмаа със свещения шнур, но от неговото поведение разбрал, че е побъркан и не се интересува от пречистващи ритуали. Бхарата Махрджа бил погълнат от Ка съзнание дори без да извършва такива ритуали. Заради мълчанието му някои хора, примитивни като животни, го дразнели и подигравали, но той търпеливо понасял всичко. След смъртта на родителите му, втората му майка и доведените му братя започнали да се отнасят много лошо с него. Хранели го с остатъци и развалена храна, но той не им обръщал внимание, потопен в Ка съзнание. Една нощ братята му заръчали да пази оризищата, а главатарят на банда крадци и разбойници го отвлякъл, за да го принесе в жертва на Бхадра Клӣ. Когато престъпниците завели Бхарата Махрджа пред статуята на богинята и понечили да го съсекат с брадва, Клӣ много се възмутила, че един предан ще пострада. Излязла от статуята, сама сграбчила брадвата и избила всички разбойници. Чистият предан на Върховната Божествена Личност може мълчаливо да преглътне лошото отношение на неотдадените. Но по волята на Върховната Божествена Личност негодниците и престъпниците, които се държат зле с преданите, накрая винаги получават заслужено наказание.
ТЕКСТОВЕ 1 – 2: Шрӣла Шукадева Госвмӣ продължи своя разказ: Скъпи царю, след като напусна еленското си тяло, Бхарата Махрджа се роди в много чисто брхмиско семейство. Имаше един брхмаа, потомък на династията Агир. Той притежаваше всички достойнства: владееше ума и сетивата си и бе изучил ведическата литература и други допълнителни писания. Раздаваше подаяния, бе блажен, търпелив, много мил, образован и независтлив. Постигнал бе себепознание и служеше с преданост на Бога. Непрекъснато беше в транс. От първата си жена имаше девет достойни сина, а втората му роди близнаци, момиче и момче, за което казват, че било великият предан и свят цар Бхарата Махрджа. Това е историята за неговото ново раждане, след като напусна тялото на елен.
ТЕКСТ 3: Благословен с особената милост на Бога, Бхарата Махрджа помнеше преживяното в миналия си живот. Макар да бе получил тяло на брхмаа, той много се боеше от своите роднини и приятели, които не бяха предани. Беше предпазлив в общуването с другите, защото се страхуваше да не пропадне отново. Представяше се пред хората като побъркан – глупав, сляп и глух – за да не се опитват да го заговарят. Така се спаси от лоша среда. Вътре в себе си той постоянно мислеше за лотосовите нозе на Бога и възпяваше неговото величие, което освобождава от робството на плодоносните дейности. Така избегна гибелното влияние на светските личности.
ТЕКСТ 4: Сърцето на брхмаа бе изпълнено с обич и привързаност към сина му Джаа Бхарата (Бхарата Махрджа). Тъй като не бе годен за гхастха-шрама, Джаа Бхарата извърши пречистващите церемонии само до края на брахмачаря-шрама. Въпреки че нямаше голямо желание да слуша наставления, баща му го учеше как да се мие и да се пази чист, защото смяташе, че синът трябва да се учи от бащата.
ТЕКСТ 5: Джаа Бхарата се държеше пред баща си като глупак, независимо от неговите усилия да му преподава ведическо знание. Той правеше това с надеждата баща му да разбере, че не е годен за учение, и да спре да го обучава. Вършеше всичко наопаки. Бяха го учили да си мие ръцете след ходене по нужда, но той се миеше преди това. Въпреки това през пролетта и лятото баща му се опита да го въведе във ведическите наставления. Искаше да го научи на мантрата Гятрӣ, която съдържа окра и вхти, но след четири месеца усилията му не бяха дали никакъв резултат.
ТЕКСТ 6: Брхмаът бе много привързан към Джаа Бхарата и го обичаше с цялото си сърце. Той мислеше, че трябва да даде добро образование на своя син и напълно се посвети на това неуспешно начинание, опитвайки се да го научи на правилата и предписанията за един брахмачари – изпълняване на ведически обети, съблюдаване на хигиена, изучаване на ведите, следване на регулиращите принципи, служене на духовния учител и изпълняване на огнено жертвоприношение. Той направи всичко възможно да го образова, но усилията му бяха напразни. В сърцето си таеше надеждата, че синът му ще стане образован и учен човек, но опитите бяха безуспешни. Като всички останали този брхмаа, привързан към дома си, бе забравил, че един ден ще умре. Но смъртта не го забрави. Когато последният му час удари, тя дойде и го взе със себе си.
ТЕКСТ 7: Тогава по-младата съпруга на брхмаа повери близнаците си – момчето и момичето – на другата му жена, последва съпруга си, като доброволно се лиши от живот, и отиде на Патилока.
ТЕКСТ 8: След смъртта на бащата деветимата доведени братя, които смятаха Джаа Бхарата за глупав и недоразвит, изоставиха бащините си усилия за неговото добро образование. Те бяха изучили трите Веди – г, Сма и Яджур – наблягащи изключително на плодоносната дейност. Деветимата братя не бяха получили никакво духовно просветление в преданото служене на Бога и не можеха да разберат възвишената позиция на Джаа Бхарата.
ТЕКСТОВЕ 9 – 10: Морално пропадналите хора всъщност са като животни. Единствената разлика е, че животните имат четири крака, а те имат само два. Тези двукраки скотски същества наричаха Джаа Бхарата луд, слабоумен, глух и ням. Отнасяха се зле с него и пред тях той наистина се правеше на луд, глухоням и сляп. Не се опитваше да ги убеди в противното и не роптаеше. Когато му казваха да направи нещо, покорно изпълняваше желанията им. Приемаше и ядеше всякаква храна, получена като възнаграждение или с просия, била тя хубава, застояла или безвкусна, в малко или в голямо количество. Не ядеше нищо за сетивно наслаждение, защото бе освободен от телесното схващане, под чието влияние човек избира хубава или лоша храна. Намираше се в трансценденталното съзнание на преданото служене и не бе подчинен на двойственостите, породени от телесни разбирания. Тялото му бе силно като на бик, а крайниците му бяха много мускулести. Независимо дали беше зима, или лято; дали валеше или духаше вятър, той никога не покриваше тялото си. Спеше на земята, не се мажеше с благовонни масла и не се къпеше. Неговата нечистоплътност скриваше духовното му сияние и знание, както прахът скрива блясъка на скъпоценния камък. Носеше само овехтял набедреник и потъмнял свещен шнур. Като виждаха, че е роден в брхмиско семейство, хората му подвикваха брахма-бандху и други обидни имена. И така, оскърбяван и пренебрегван от материалистите, той бродеше по света.
ТЕКСТ 11: Джаа Бхарата работеше само за прехраната си. Братята му се възползваха от това и за малко храна го караха да работи на полето. Но той не знаеше как да върши земеделска работа – не знаеше къде да сложи тор, къде да изравни земята, къде да я разкопае. Получаваше от братята си начупен ориз, кюспе, пшеница, проядена от червеи, оризови люспи и загорели варива от дъното на тенджерата, но приемаше храната с радост, като че ли бе нектар. Не роптаеше и доволен, изяждаше всичко.
ТЕКСТ 12: По това време главатарят на шайка разбойници, шӯдра по произход, пожела да има син и реши да обожава богинята Бхадра Клӣ, като ѝ принесе в жертва някой слабоумен, защото такъв човек е просто животно в човешки образ.
ТЕКСТ 13: Главатарят на разбойниците плени такъв оскотял човек за жертвоприношението, но той избяга и главатарят заповяда на хората си да го намерят. Те се впуснаха в различни посоки, но не успяха да го открият. Както бродеха из околността в тъмната нощ, те се натъкнаха на оризище, където видяха великия потомък на рода гир (Джаа Бхарата), седнал на една малка могила да пази ориза от сърни и диви свине.
ТЕКСТ 14: Помощниците на разбойническия главатар решиха, че Джаа Бхарата с качествата си на човек животно отговаря на всички изисквания за жертвоприношението. С грейнали от щастие лица те го овързаха здраво и го заведоха в храма на богинята Клӣ.
ТЕКСТ 15: После в съответствие с измисления си ритуал за убиване на хора животни крадците изкъпаха Джаа Бхарата, облякоха го с нови дрехи, накичиха го с подобаващи за животно украшения, намазаха тялото му с благовонни масла и сандалова паста, сложиха му тилак и гирлянди от цветя. Дадоха му да се наяде до насита и го заведоха пред богинята Клӣ. Предложиха ѝ благовония, светилници, гирлянди, печен ориз, млади клонки, филизи, плодове и цветя. По този начин изразиха почитта си към нея и преди да убият човека животно, запяха песни и молитви в съпровод с барабани и рогове. След това накараха Джаа Бхарата да седне пред богинята.
ТЕКСТ 16: След това един от крадците в ролята на главен жрец се приготви да предложи кръвта на Джаа Бхарата, смятан за човек животно, пред богинята Клӣ като алкохолна напитка. Той взе един страховит и остър меч, освети го с мантрата за Бхадра Клӣ и го вдигна, за да посече Джаа Бхарата.
ТЕКСТ 17: Крадците и разбойниците, подготвили ритуала за Клӣ, бяха прости хора, пленници на гуите на страстта и невежеството. Заслепени от желанието да забогатеят, те дръзнаха да нарушат ведическите закони и дори бяха готови да убият Джаа Бхарата, една себеосъзната душа, родена в брхмиско семейство. Те безмилостно го плениха, за да го принесат в жертва на богинята Клӣ. Такива хора обичат жестокостите и затова се осмелиха да посегнат на Джаа Бхарата, най-добрия приятел на всички живи същества. Той не бе враг никому, а бе погълнат от мисълта за Върховната Божествена Личност. Като син на благороден брхмаа, убийството му бе строго забранено, дори да е бил враждебен неприятел. При всички случаи нямаше никакво основание да се убива Джаа Бхарата и богинята Клӣ не можа да понесе тази мерзост. Тя веднага разбра, че грешните разбойници възнамеряват да убият велик предан на Бога. Изведнъж статуята ѝ на олтара се пръсна на парчета и от нея се появи самата богиня, чието тяло блестеше с нетърпимо ослепително сияние.
ТЕКСТ 18: Разгневената богиня не можа да изтърпи това злодеяние; очите ѝ мятаха мълнии. Оголи страшни, закривени зъби и показа ужасяващия си лик. Бе приела зловещ образ, сякаш се готвеше да унищожи цялото творение. Богинята яростно скочи от олтара и за миг обезглави разбойниците със същия меч, с който те се канеха да убият Джаа Бхарата. След това започна да пие горещата кръв, бликаща от труповете им, като че ли беше вино. Към нея се присъедини и свитата ѝ от вещици и демоници. Опиянени от кръвта, те гръмко запяха и затанцуваха, сякаш бяха готови да опустошат вселената. Същевременно започнаха да си играят с главите на разбойниците и да ги подхвърлят като топки.
ТЕКСТ 19: Когато злонамерен човек извърши оскърбление към велика личност, винаги бива наказван по този начин.
ТЕКСТ 20: Шукадева Госвмӣ се обърна към Махрджа Парӣкит със следните думи: О, Виудатта, знаещите, че душата съществува отделно от тялото, освободени от стегнатия възел в сърцето, работещи за благото на всички живи същества, без да мислят никому зло, получават закрилата на Бога, Върховната Личност, който носи диска (Сударшана чакра) и в ролята си на върховното време убива демоните и защитава своите предани. Те винаги търсят подслон в лотосовите му нозе. И винаги запазват самообладание дори ако ги заплашват с обезглавяване. В това за тях няма нищо необикновено.