ТЕКСТ 14
атха та енам анавадя-лакаам авамшя бхарт-карма-нипатти манямн баддхв рашана чаик-гхам упанинюр муд викасита-вадан.
атха – след това; те – те (слугите на разбойническия главатар); енам – този (Джаа Бхарата); анавадя-лакаам – с качества на лишено от разум животно, защото е глухоням и силен като бик; авамшя – разпознавайки; бхарт-карма-нипаттим – осъществяване делото на господаря им; манямн – разбирайки; баддхв – здраво овързан; рашана – с въжета; чаик-гхам – в храма на богинята Клӣ; упаниню – заведоха; муд – с голямо щастие; викасита-вадан – с грейнали лица.
Помощниците на разбойническия главатар решиха, че Джаа Бхарата с качествата си на човек животно отговаря на всички изисквания за жертвоприношението. С грейнали от щастие лица те го овързаха здраво и го заведоха в храма на богинята Клӣ.
В някои части на Индия и днес се извършват жертвоприношения на слабоумни хора за богинята Клӣ. Но това се прави само от шӯдри и разбойници. Те предлагат слабоумен човек на Клӣ, за да бъдат грабежите им успешни; но никога не жертват интелигентни хора. В тялото на брхмаа, Бхарата Махрджа се преструвал на глухоням, но всъщност бил най-мъдрият човек на света. Отдаден на Върховната Божествена Личност, той не се възпротивил, когато го завели пред богинята, за да го посекат. От предишните стихове научихме, че бил много силен и лесно можел да се защити и освободи от въжетата, но въпреки това не направил нищо. Просто се оставил на закрилата на Върховната Божествена Личност. Шрӣла Бхактивинода хкура описва отдаването на Бога по следния начин:
мраби ркхаби – йо иччх тохр
нитя-дса-прати ту адхикр
„О, Господи, отдавам ти се напълно. Аз съм твой вечен слуга и ако искаш, можеш да ме убиеш; ако искаш, можеш да ме защитиш. Аз винаги ще бъда отдаден на теб“.