ТЕКСТ 20
на в етад виудатта махад-адбхута яд асамбхрама сва-шираш-чедана патите 'пи вимукта-дехдй-тма-бхва-судха-хдая-грантхӣн сарва-саттва-сухд-тман нирваир скд бхагаватнимири-варюдхенпраматтена таис таир бхваи париракямн тат-пда-мӯлам акуташчид-бхаям упастн бхгавата-парамахаснм.
на – не; в – или; етат – това; виу-датта – о, Махрджа Парӣкит, който бе защитен от Бог Виу; махат – голямо; адбхутам – удивление; ят – което; асамбхрама – липса на безпокойство; сва-шира-чхедане – при отсичане на главата; патите – предстоеше да се случи; апи – въпреки; вимукта – напълно освободен от; деха-ди-тма-бхва – фалшивото телесно разбиране за живота; су-дха – много здрави и стегнати; хдая-грантхӣнм – на тези, чиито възли в сърцата; сарва-саттва-сухт-тманм – на тези, които в сърцата си винаги желаят доброто на всички живи същества; нирваирм – които не смятат никого за свой враг; скт – направо; бхагават – от Върховната Божествена Личност; анимиа – непобедимото време; ари-вара – и най-доброто от всички оръжия, Сударшана чакра; юдхена – от него, който притежава оръжията; апраматтена – които никога не губят самообладание; таи таи – именно от тях; бхваи – настроения на Върховната Божествена Личност; париракямнм – на закриляните личности; тат-пда-мӯлам – в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност; акуташчит – отникъде; бхаям – страх; упастнм – които изцяло са приели убежището; бхгавата – на преданите на Бога; парама-хаснм – на най-великите освободени личности.
Шукадева Госвмӣ се обърна към Махрджа Парӣкит със следните думи: О, Виудатта, знаещите, че душата съществува отделно от тялото, освободени от стегнатия възел в сърцето, работещи за благото на всички живи същества, без да мислят никому зло, получават закрилата на Бога, Върховната Личност, който носи диска (Сударшана чакра) и в ролята си на върховното време убива демоните и защитава своите предани. Те винаги търсят подслон в лотосовите му нозе. И винаги запазват самообладание дори ако ги заплашват с обезглавяване. В това за тях няма нищо необикновено.
Това са някои от великите достойнства на чистия предан на Върховната Божествена Личност. На първо място преданият е твърдо убеден в духовната си същност. Никога не се отъждествява с тялото; дълбоко вярва, че душата е различна от тялото, и затова не се бои от нищо. Не се страхува дори когато животът му е застрашен. Дори към врага си не се отнася като към враг. Такава е природата на преданите. Те се уповават изцяло на Върховната Божествена Личност и Бог винаги е готов да се погрижи за тях при всички обстоятелства.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху девета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Възвишените качества на Джаа Бхарата“.