No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 4

таспи ха в тмаджася випра путра-снехнубаддха-ман самвартант саскрн ятхопадеша видадхна упанӣтася ча пуна шауччамандӣн карма-ниямн анабхипретн апи самашикаяд анушиена хи бхвя питу путреети.

тася – на него; апи ха в – несъмнено; тма-джася – на сина му; випра – брхмаът, който бе баща на Джаа Бхарата (лудият, безумният Бхарата); путра-снеха-анубаддха-ман – обвързан от обичта към сина си; -сама-вартант – до края на брахмачаря-шрама; саскрн – пречистващите церемонии; ятх-упадешам – препоръчани в шстрите; видадхна – изпълняващ; упанӣтася – на този, който има свещен шнур; ча – също; пуна – отново; шауча-чамана-дӣн – спазване на хигиена, измиване на устата, краката, ръцете и пр.; карма-ниямн – принципите на плодоносните дейности; анабхипретн апи – нежелани от Джаа Бхарата; самашикаят – преподавани; анушиена – учен да следва правилата; хи – наистина; бхвям – трябва да бъде; питу – от бащата; путреа – синът; ити – така.

Сърцето на брхмаа бе изпълнено с обич и привързаност към сина му Джаа Бхарата (Бхарата Махрджа). Тъй като не бе годен за гхастха-шрама, Джаа Бхарата извърши пречистващите церемонии само до края на брахмачаря-шрама. Въпреки че нямаше голямо желание да слуша наставления, баща му го учеше как да се мие и да се пази чист, защото смяташе, че синът трябва да се учи от бащата.

Джаа Бхарата бил Бхарата Махрджа в тяло на брхмаа и външно се държал все едно е слабоумен, сляп и глухоням. Но вътре в себе си бил буден и внимателен. Той добре разбирал разликата в последиците от плодоносната дейност и от преданото служене. В тялото си на брхмаа Махрджа Бхарата, вътрешно потопен в предано служене, не намирал за необходимо да следва предписанията, свързани с плодоносните дейности. Шрӣмад Бхгаватам (1.2.13) утвърждава: сванухитася дхармася сасиддхир хари-тоаам. Човекът трябва да удовлетвори Хари, Върховната Божествена Личност. Това е съвършенството на предписанията за плодоносните дейности. Освен това в Шрӣмад Бхгаватам се казва:

дхарма сванухита пус
виваксена-катхсу я
нотпдайед яди рати
шрама ева хи кевалам

„Задълженията (дхарма), изпълнявани от хората независимо от тяхната професия, са напълно безполезен труд, ако не пробуждат влечение към посланието на Божествената Личност“ (Шрӣмад Бхгаватам, 1.2.8). Дейностите на карма-ка са необходими за тези, които още не са развили Ка съзнание. Ако Ка съзнание е развито, няма нужда да се изпълняват предшестващите правила на карма-ка. Шрӣла Мдхавендра Пурӣ е казал: „О, правила и предписания на карма-ка, моля простете ми. Не мога да ви следвам, защото изцяло съм се посветил на предано служене“. Той искал да седне под някое дърво и да повтаря мах-мантрата Харе Ка, а не да изпълнява правила. Друг пример е Харидса хкура, роден в мюсюлманско семейство. Той никога не е бил обучаван в метода карма-ка, но понеже постоянно повтарял святото име на Бога, Шрӣ Чайтаня Махпрабху го обявил за нмчря, авторитет във възпяването на святото име. В образа на Джаа Бхарата Бхарата Махрджа бил вътрешно погълнат от предано служене. В продължение на три живота той изпълнявал правилата на карма-ка и нямал голямо желание да продължава с тях, въпреки че баща му искал това.

« Previous Next »