ТЕКСТ 4
таспи ха в тмаджася випра путра-снехнубаддха-ман самвартант саскрн ятхопадеша видадхна упанӣтася ча пуна шауччамандӣн карма-ниямн анабхипретн апи самашикаяд анушиена хи бхвя питу путреети.
тася – на него; апи ха в – несъмнено; тма-джася – на сина му; випра – брхмаът, който бе баща на Джаа Бхарата (лудият, безумният Бхарата); путра-снеха-анубаддха-ман – обвързан от обичта към сина си; -сама-вартант – до края на брахмачаря-шрама; саскрн – пречистващите церемонии; ятх-упадешам – препоръчани в шстрите; видадхна – изпълняващ; упанӣтася – на този, който има свещен шнур; ча – също; пуна – отново; шауча-чамана-дӣн – спазване на хигиена, измиване на устата, краката, ръцете и пр.; карма-ниямн – принципите на плодоносните дейности; анабхипретн апи – нежелани от Джаа Бхарата; самашикаят – преподавани; анушиена – учен да следва правилата; хи – наистина; бхвям – трябва да бъде; питу – от бащата; путреа – синът; ити – така.
Сърцето на брхмаа бе изпълнено с обич и привързаност към сина му Джаа Бхарата (Бхарата Махрджа). Тъй като не бе годен за гхастха-шрама, Джаа Бхарата извърши пречистващите церемонии само до края на брахмачаря-шрама. Въпреки че нямаше голямо желание да слуша наставления, баща му го учеше как да се мие и да се пази чист, защото смяташе, че синът трябва да се учи от бащата.
Джаа Бхарата бил Бхарата Махрджа в тяло на брхмаа и външно се държал все едно е слабоумен, сляп и глухоням. Но вътре в себе си бил буден и внимателен. Той добре разбирал разликата в последиците от плодоносната дейност и от преданото служене. В тялото си на брхмаа Махрджа Бхарата, вътрешно потопен в предано служене, не намирал за необходимо да следва предписанията, свързани с плодоносните дейности. Шрӣмад Бхгаватам (1.2.13) утвърждава: сванухитася дхармася сасиддхир хари-тоаам. Човекът трябва да удовлетвори Хари, Върховната Божествена Личност. Това е съвършенството на предписанията за плодоносните дейности. Освен това в Шрӣмад Бхгаватам се казва:
дхарма сванухита пус
виваксена-катхсу я
нотпдайед яди рати
шрама ева хи кевалам
„Задълженията (дхарма), изпълнявани от хората независимо от тяхната професия, са напълно безполезен труд, ако не пробуждат влечение към посланието на Божествената Личност“ (Шрӣмад Бхгаватам, 1.2.8). Дейностите на карма-ка са необходими за тези, които още не са развили Ка съзнание. Ако Ка съзнание е развито, няма нужда да се изпълняват предшестващите правила на карма-ка. Шрӣла Мдхавендра Пурӣ е казал: „О, правила и предписания на карма-ка, моля простете ми. Не мога да ви следвам, защото изцяло съм се посветил на предано служене“. Той искал да седне под някое дърво и да повтаря мах-мантрата Харе Ка, а не да изпълнява правила. Друг пример е Харидса хкура, роден в мюсюлманско семейство. Той никога не е бил обучаван в метода карма-ка, но понеже постоянно повтарял святото име на Бога, Шрӣ Чайтаня Махпрабху го обявил за нмчря, авторитет във възпяването на святото име. В образа на Джаа Бхарата Бхарата Махрджа бил вътрешно погълнат от предано служене. В продължение на три живота той изпълнявал правилата на карма-ка и нямал голямо желание да продължава с тях, въпреки че баща му искал това.