ТЕКСТ 6
ева сва-тануджа тманй анургвешита-читта шаучдхяяна-врата-нияма-гурв-анала-шушрӯадй-аупакурвака-кармй анабхиюктнй апи саманушиена бхвям итй асад-граха путрам анушся свая твад анадхигата-маноратха кленпраматтена свая гха ева праматта упасахта.
евам – така; сва – собствен; тану-дже – към сина си Джаа Бхарата; тмани – когото смяташе за самия себе си; анурга-вешита-читта – брхмаът, изпълнен с любов към сина си; шауча – чистота; адхяяна – изучаване на ведическите произведения; врата – приемайки всички обети; нияма – регулиращи принципи; гуру – на духовния учител; анала – на огъня; шушрӯаа-ди – служенето и др.; аупакурвака – на брахмачаря-шрама; карми – всички дейности; анабхиюктни апи – въпреки че не се харесваха на сина му; саманушиена – даде обстойни наставления; бхвям – трябва да бъде; ити – така; асат-граха – с неуместно упорство; путрам – синът му; анушся – наставлявайки; сваям – себе си; тват – по този начин; анадхигата-маноратха – неизпълнил желанията си; клена – под влияние на времето; апраматтена – която не забравя; сваям – той самият; гхе – към дома си; ева – несъмнено; праматта – привързан до полуда; упасахта – умря.
Брхмаът бе много привързан към Джаа Бхарата и го обичаше с цялото си сърце. Той мислеше, че трябва да даде добро образование на своя син и напълно се посвети на това неуспешно начинание, опитвайки се да го научи на правилата и предписанията за един брахмачари – изпълняване на ведически обети, съблюдаване на хигиена, изучаване на ведите, следване на регулиращите принципи, служене на духовния учител и изпълняване на огнено жертвоприношение. Той направи всичко възможно да го образова, но усилията му бяха напразни. В сърцето си таеше надеждата, че синът му ще стане образован и учен човек, но опитите бяха безуспешни. Като всички останали този брхмаа, привързан към дома си, бе забравил, че един ден ще умре. Но смъртта не го забрави. Когато последният му час удари, тя дойде и го взе със себе си.
Прекалено привързаните към семейния живот забравят, че един ден смъртта ще дойде, за да ги отведе, и не успяват да изпълнят докрай дълга си на човешки същества. Целта на човешкия живот е да се разрешат проблемите на съществуването, но повечето хора посвещават цялото си внимание на семейните дела и задължения. Те забравят смъртта, но тя не ги забравя и ненадейно ги изхвърля от спокойния семеен живот. Човек може да забрави, че ще трябва да умре, обаче смъртта никога не забравя. Смъртта винаги идва навреме.
Бащата на Джаа Бхарата искал да го въведе в процеса на брахмачаря, но не успял, защото синът му отказал да следва ведическия път на развитие. Джаа Бхарата искал само да се върне у дома, при Бога, като извършва предано служене, шраваа кӣртана вио. Той изобщо не се интересувал от ведическите наставления на баща си. Този, който изцяло се е посветил на служене на Бога, не е длъжен да следва правилата и предписанията на Ведите. Естествено, за обикновения човек тези принципи са задължителни. Никой не трябва да ги отхвърля. Но за съвършения предан, те не са толкова важни. Бог Ка посъветвал Арджуна да се издигне на трансценденталното равнище нистраигуя, над ведическите принципи.
траигуя-виа вед
нистраигуьо бхаврджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кема тмавн
„Основна тема на Ведите са трите гуи на материалната природа. Издигни се над тези гуи, о, Арджуна. Бъди свободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско себе“ (Бхагавад-гӣт, 2.45).