No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 6

ева сва-тануджа тманй анургвешита-читта шаучдхяяна-врата-нияма-гурв-анала-шушрӯадй-аупакурвака-кармй анабхиюктнй апи саманушиена бхвям итй асад-граха путрам анушся свая твад анадхигата-маноратха кленпраматтена свая гха ева праматта упасахта.

евам – така; сва – собствен; тану-дже – към сина си Джаа Бхарата; тмани – когото смяташе за самия себе си; анурга-вешита-читтабрхмаът, изпълнен с любов към сина си; шауча – чистота; адхяяна – изучаване на ведическите произведения; врата – приемайки всички обети; нияма – регулиращи принципи; гуру – на духовния учител; анала – на огъня; шушрӯаа-ди – служенето и др.; аупакурвака – на брахмачаря-шрама; карми – всички дейности; анабхиюктни апи – въпреки че не се харесваха на сина му; саманушиена – даде обстойни наставления; бхвям – трябва да бъде; ити – така; асат-граха – с неуместно упорство; путрам – синът му; анушся – наставлявайки; сваям – себе си; тват – по този начин; анадхигата-маноратха – неизпълнил желанията си; клена – под влияние на времето; апраматтена – която не забравя; сваям – той самият; гхе – към дома си; ева – несъмнено; праматта – привързан до полуда; упасахта – умря.

Брхмаът бе много привързан към Джаа Бхарата и го обичаше с цялото си сърце. Той мислеше, че трябва да даде добро образование на своя син и напълно се посвети на това неуспешно начинание, опитвайки се да го научи на правилата и предписанията за един брахмачари – изпълняване на ведически обети, съблюдаване на хигиена, изучаване на ведите, следване на регулиращите принципи, служене на духовния учител и изпълняване на огнено жертвоприношение. Той направи всичко възможно да го образова, но усилията му бяха напразни. В сърцето си таеше надеждата, че синът му ще стане образован и учен човек, но опитите бяха безуспешни. Като всички останали този брхмаа, привързан към дома си, бе забравил, че един ден ще умре. Но смъртта не го забрави. Когато последният му час удари, тя дойде и го взе със себе си.

Прекалено привързаните към семейния живот забравят, че един ден смъртта ще дойде, за да ги отведе, и не успяват да изпълнят докрай дълга си на човешки същества. Целта на човешкия живот е да се разрешат проблемите на съществуването, но повечето хора посвещават цялото си внимание на семейните дела и задължения. Те забравят смъртта, но тя не ги забравя и ненадейно ги изхвърля от спокойния семеен живот. Човек може да забрави, че ще трябва да умре, обаче смъртта никога не забравя. Смъртта винаги идва навреме.
Бащата на Джаа Бхарата искал да го въведе в процеса на брахмачаря, но не успял, защото синът му отказал да следва ведическия път на развитие. Джаа Бхарата искал само да се върне у дома, при Бога, като извършва предано служене, шраваа кӣртана вио. Той изобщо не се интересувал от ведическите наставления на баща си. Този, който изцяло се е посветил на служене на Бога, не е длъжен да следва правилата и предписанията на Ведите. Естествено, за обикновения човек тези принципи са задължителни. Никой не трябва да ги отхвърля. Но за съвършения предан, те не са толкова важни. Бог Ка посъветвал Арджуна да се издигне на трансценденталното равнище нистраигуя, над ведическите принципи.

траигуя-виа вед
нистраигуьо бхаврджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кема тмавн

„Основна тема на Ведите са трите гуи на материалната природа. Издигни се над тези гуи, о, Арджуна. Бъди свободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско себе“ (Бхагавад-гӣт, 2.45).

« Previous Next »