За да докаже силата на преданото служене, Шукадева Госвмӣ разказва историята на Аджмила. Аджмила живеел в Княкубджа (днешен Канаудж). Родителите му го възпитали като съвършен брхмаа; той изучавал Ведите и спазвал моралните норми и правила. Но поради кармични последици от минали животи младият брхмаа се влюбил в една проститутка; под нейно влияние напълно пропаднал и престъпил всички нравствени принципи. Той заченал с нея десет сина; най-малкият от тях се казвал Нряа. Когато бил на смъртно легло и пратениците на Ямарджа дошли да го вземат, Аджмила ужасен извикал името на сина си, Нряа, към когото бил силно привързан. Така си спомнил за изначалния Нряа, Бог Виу. Въпреки че произнесъл святото име на Нряа без необходимата чистота, то пак подействало. Щом го изрекъл, незабавно се появили пратениците на Бог Виу. Последвал спор между тях и пратениците на Ямарджа и като чул този разговор, Аджмила постигнал освобождение. Той разбрал вредата от плодоносната дейност и осъзнал колко възвишено е преданото служене.