No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТОВЕ 13 – 14

тапас брахмачарйеа
шамена ча дамена ча
тгена сатя-шаучбх
ямена ниямена в

деха-вг-буддхиджа дхӣр
дхармаг шраддханвит
кипантй агха махад апи
веу-гулмам ивнала

тапас – чрез аскетизъм или доброволно отхвърляне на материалното наслаждение; брахмачарйеа – чрез целомъдрие (първото въздържание); шамена – като владее ума; ча – и; дамена – като напълно овладее сетивата; ча – също; тгена – като доброволно дава милостиня за добри цели; сатя – с честност; шаучбхм – и като следва предписаните правила за поддържане на вътрешна и външна чистота; ямена – като се въздържа от ругатни и насилие; ниямена – като редовно възпява святото име на Бога; в – и; деха-вк-буддхи-джам – извършени с тяло, слово и интелигентност; дхӣр – тези, които са сериозни; дхарма-г – изцяло познаващи религиозните норми; шраддха анвит – надарен с вяра; кипанти – унищожават; агхам – всички грехове; махат апи – въпреки че са много тежки и позорни; веу-гулмам – сухите увивни растения по ствола на бамбуково дърво; ива – като; анала – огън.

За да съсредоточи ума си, човек трябва да живее целомъдрено и да не пропада. Той трябва да се подложи на аскетизъм чрез доброволен отказ от сетивно наслаждение. След това да овладее ума и сетивата си, да раздава милостиня, да бъде честен, чист, да не извършва насилие, да следва предписаните правила и редовно да възпява святото име на Бога. Така уравновесеният човек с вяра и знание за религиозните принципи временно се очиства от всички грехове, извършени с тялото, думите и ума. Тези грехове са като сухите листа на увивните растения по ствола на бамбуково дърво, които, макар и да изгорят, запазват корените си и при първа възможност отново израстват.

В смти шстра откриваме следното обяснение на думата тапа: манасаш чендри ча аикгря парама тапа. „Съвършеният контрол над ума и сетивата и пълното им съсредоточаване върху един вид дейност се нарича тапа“. Движението за Ка съзнание учи хората как да насочат цялото си внимание върху преданото служене. Това е висша тапа. Брахмачаря, тоест животът в целомъдрие, се основава на осем изисквания. Един брахмачрӣ не бива: да мисли за жени, да говори за сексуални отношения, да флиртува с жени, да поглежда сладострастно жени, да говори интимно с жени, да се решава на сексуална връзка, нито да се стреми към секс или да води сексуален живот. Не бива дори да мисли за жени или да ги поглежда, а какво остава да говори с тях. Това е истинското следване на брахмачря. Когато един брахмачрӣ или саннсӣ говори с жена на усамотено място, съществува естествената възможност за тайна сексуална връзка. Затова истинският брахмачрӣ прави точно обратното. Той без особени усилия държи в подчинение ума и сетивата си, раздава милостиня, говори истината и т.н. Но като начало човек трябва да овладее езика и храненето си.

Този, който е избрал пътя на преданото служене (бхакти мрга), трябва неотклонно да спазва регулиращите принципи, като първо контролира езика си (севонмукхе хи джихвдау сваям ева спуратй ада). Той може да държи в подчинение езика (джихв), като повтаря мах мантрата Харе Ка, не говори за нищо друго освен за темите, свързани с Ка, и не вкусва нищо, което не е предложено на Ка. Ако владее езика си по този начин, той без усилия ще може да спазва брахмачаря и другите методи за пречистване. От следващия стих ще стане ясно, че пътят на преданото служене е съвършен във всяко отношение: по-висш от пътя на плодоносните дейности и пътя на знанието. Цитирайки Ведите, Шрӣла Вӣраргхава чря разяснява, че аскетизмът включва съблюдаването на строги пости (тапасншакена). А Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ни предупреждава, че атхра, преяждането, е препятствие за напредъка в духовния живот. И в Бхагавад-гӣт (6.17) Ка казва:

юктхра-вихрася
юкта-чеася кармасу
юкта-свапнвабодхася
його бхавати дукха-х

„Този, който е умерен в навиците си за ядене, сън, работа и почивка, може да намали всички материални страдания чрез практика на йога “.

В текст 14 особено внимание заслужава думата дхӣр: „тези, които не са смущавани при никакви обстоятелства“. В Бхагавад-гӣт (2.14) Ка казва на Арджуна:

мтр-спаршс ту каунтея
шӣтоа-сукха-дукха-д
гампйино 'нитс
тс титикасва бхрата

О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи“. Материалният свят е изпълнен с безпокойства (адтмика, адхидайвика и адхибаутика). Този, който се е научил да ги търпи при всички обстоятелства, се нарича дхӣра.

« Previous Next »