ТЕКСТ 16

Думата тат-пуруа се отнася до проповедника на Ка съзнание, например духовния учител. Шрӣла Нароттама дса хкура е казал: чхи ваиава-сев нистра пйече кеб – „Без да служи на истински духовен учител, съвършен ваиава, кой би могъл да се освободи от оковите на м?“. Тази мисъл е изразена и на много други места. В Шрӣмад Бхгаватам (5.5.2) се казва: махат-сев дврам хур вимукте – ако някой иска да се освободи от ноктите на м, той трябва да общува с чист предан, махтм. Махтм отдава любовно служене на Бога двайсет и четири часа в денонощието. Както Ка заявява в Бхагавад-гӣт (9.13):

О, сине на Птх, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са потопени в предано служене, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият“. Един махтм няма други задължения, освен да служи на Ка. Човек трябва да отдава служене на ваиава, за да се освободи от греховните последици, да възвърне изначалното си Ка съзнание и да се научи как да обича Ка – това са плодовете на махтма сев. Ако служи на чист предан, той по естествен начин се избавя от последиците на греховния си живот. Но целта на преданото служене не е да отстрани някакви незначителни грехове, а да пробуди спящата ни любов към Ка. Както мъглата се разсейва от първия проблясък на слънцето, така греховните последици на този, който започне да служи на чист предан, изчезват от само себе си, без необходимостта от допълнителни усилия.

С думата крпита-пра се има предвид предан, посветил живота си в служене на Ка, а не просто търсещ спасение от пътя към ада. Преданият е нряа-паряа или всудева-паряа; това означава, че пътят на Всудева, тоест пътят на предаността е смисъл на живота му. Нряа-пар сарве на кутшчана бибхяти (Шрӣмад Бхгаватам, 6.17.28): такъв предан не се страхува да отиде където и да било. Има път към освобождение на райските планети и път към адските планети, но преданият нряа-пара не се страхува от местоназначението. Привързан към служенето за Ка, той не се интересува от рая или от ада. Попаднал сред адски условия на живот, той ги приема като милост на Ка – тат те 'нукамп сусамӣкама (Шрӣмад Бхгаватам, 10.14.8). Той не роптае: „О, аз съм толкова велик предан на Ка. Защо съм натикан в тази мизерия?“. Напротив, неговото отношение е: „Това е милост на Ка“. Подобно отношение може да развие само предан, който служи на представител на Ка. В това се крие тайната на успеха.