ТЕКСТ 25

От стиха става ясно, че Нряа бил много малък; той дори не можел да говори и да ходи правилно. Аджмила бил силно привързан към детето, наслаждавал се на игрите му и понеже детето се казвало Нряа, старецът постоянно повтарял святото име на Нряа. Макар да имал предвид малкото дете, а не изначалния Нряа, името на Нряа е толкова могъщо, че само като викал сина си, Аджмила се пречиствал (харер нма харер нма харер нмаива кевалам). Затова Шрӣла Рӯпа Госвмӣ заявява – ако по някакъв начин умът на човека бъде привлечен към святото име на Ка, той е на пътя на освобождението (тасмт кенпй упйена мана ке нивешайет). В индуското общество е прието родителите да кръщават децата си Ка дса, Говинда дса, Нряа дса и Вндвана дса. Така те повтарят имената Ка, Говинда, Нряа и Вндвана и имат шанс да се пречистят.