No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 27

 са ева вартамно ‘гьо
мтю-кла упастхите
мати чакра танайе
бле нряхвайе

са – този Аджмила; евам – така; вартамна – живееше; агя – глупав; мтю-кле – когато мига на смъртта; упастхите – настъпи; матим чакра – съсредоточи ума си; танайе – върху сина си; бле – детето; нряа-хвайе – чието име беше Нряа.

Когато настъпи последният му час, глупавият Аджмила бе изцяло погълнат от мисълта за сина си Нряа.

Във Втора песен на Шрӣмад Бхгаватам (2.1.6) Шукадева Госвмӣ казва:

етвн скхя-йогбх
свадхарма-париниха
джанма-лбха пара пусм
анте нряа-смти

„Най-висшето съвършенство на човешкия живот, което може да се постигне чрез пълно опознаване на материята и духа, чрез овладяване на мистични сили или чрез съвършено изпълняване на предписаните задължения, е в края на живота си човек да помни Божествената Личност“. Случило се така, че докато умирал, Аджмила съзнателно или несъзнателно възпявал името на Нряа (анте нряа-смти) и просто като съсредоточил ума си върху него, той постигнал висшето съвършенство.

Тук можем да споменем, че Аджмила бил син на брхмаа и в младостта си бил привикнал да почита Нряа, защото в къщата на всеки брхмаа се извършва обожание на нряа шил. В Индия тази традиция е още жива – в дома на всеки стриктен брхмаа се изпълнява нряа сева, обожание на Нряа. Затова, макар да викал сина си, грешният Аджмила бил толкова погълнат от името на Нряа, че си спомнил за Бог Нряа, когото с вяра обожавал в младостта си.

В тази връзка Шрӣла Шрӣдхара Свмӣ пише: етач ча тад-упалланди-шрӣ-нряа-намоччраа-мхтмйена тад-бхактир евбхӯд ити сиддхнтопайогитвенпи драавям – „Имайки предвид бхакти сиддхнта, можем да направим заключението, че Аджмила, повтаряйки непрекъснато името на сина си Нряа, се издигнал до равнището на бхакти, макар да нямал представа за нея“. Шрӣла Вӣраргхава чря казва следното: ева вартамна са двиджа мтю-кле упастхите сатягьо нрякхйе путра ева мати чакра матим сактм акарод итй артха– „В мига на смъртта той повтарял името на своя син, но по този начин съсредоточил ума си върху святото име на Нряа“. И Шрӣла Виджаядхваджа Тӣртха изказва подобно мнение:

мтю-кле деха-вийога-лакаале мтьо сарва-доа-ппа-харася харер ануграхт кле датта-гна-лакае упастхите хди пракшите танайе пӯра-гне бле пача-вара-калпе прдеша-мтре нряхвайе мӯрти-вишее мати смараа-самартха читта чакра бхактсмарад итй артха.

Съзнателно или несъзнателно, по време на смъртта си Аджмила действително помнел Нряа (анте нряа-смти).

« Previous Next »