ТЕКСТ 27
са ева вартамно ‘гьо
мтю-кла упастхите
мати чакра танайе
бле нряхвайе
са – този Аджмила; евам – така; вартамна – живееше; агя – глупав; мтю-кле – когато мига на смъртта; упастхите – настъпи; матим чакра – съсредоточи ума си; танайе – върху сина си; бле – детето; нряа-хвайе – чието име беше Нряа.
Когато настъпи последният му час, глупавият Аджмила бе изцяло погълнат от мисълта за сина си Нряа.
Във Втора песен на Шрӣмад Бхгаватам (2.1.6) Шукадева Госвмӣ казва:
етвн скхя-йогбх
свадхарма-париниха
джанма-лбха пара пусм
анте нряа-смти
„Най-висшето съвършенство на човешкия живот, което може да се постигне чрез пълно опознаване на материята и духа, чрез овладяване на мистични сили или чрез съвършено изпълняване на предписаните задължения, е в края на живота си човек да помни Божествената Личност“. Случило се така, че докато умирал, Аджмила съзнателно или несъзнателно възпявал името на Нряа (анте нряа-смти) и просто като съсредоточил ума си върху него, той постигнал висшето съвършенство.
Тук можем да споменем, че Аджмила бил син на брхмаа и в младостта си бил привикнал да почита Нряа, защото в къщата на всеки брхмаа се извършва обожание на нряа шил. В Индия тази традиция е още жива – в дома на всеки стриктен брхмаа се изпълнява нряа сева, обожание на Нряа. Затова, макар да викал сина си, грешният Аджмила бил толкова погълнат от името на Нряа, че си спомнил за Бог Нряа, когото с вяра обожавал в младостта си.
В тази връзка Шрӣла Шрӣдхара Свмӣ пише: етач ча тад-упалланди-шрӣ-нряа-намоччраа-мхтмйена тад-бхактир евбхӯд ити сиддхнтопайогитвенпи драавям – „Имайки предвид бхакти сиддхнта, можем да направим заключението, че Аджмила, повтаряйки непрекъснато името на сина си Нряа, се издигнал до равнището на бхакти, макар да нямал представа за нея“. Шрӣла Вӣраргхава чря казва следното: ева вартамна са двиджа мтю-кле упастхите сатягьо нрякхйе путра ева мати чакра матим сактм акарод итй артха – „В мига на смъртта той повтарял името на своя син, но по този начин съсредоточил ума си върху святото име на Нряа“. И Шрӣла Виджаядхваджа Тӣртха изказва подобно мнение:
мтю-кле деха-вийога-лакаа-кле мтьо сарва-доа-ппа-харася харер ануграхт кле датта-гна-лакае упастхите хди пракшите танайе пӯра-гне бле пача-вара-калпе прдеша-мтре нряхвайе мӯрти-вишее мати смараа-самартха читта чакра бхактсмарад итй артха.
Съзнателно или несъзнателно, по време на смъртта си Аджмила действително помнел Нряа (анте нряа-смти).