No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТОВЕ 28 – 29

са пша-хастс трӣн дв
пурун ати-друн
вакра-тун ӯрдхва-рома
тмна нетум гатн

дӯре крӣанаксакта
путра нряхваям
плвитена свареоччаир
джухвкулендрия

са – този човек (Аджмила); пша-хастн – с въжета в ръцете си; трӣн – три; дв – видя; пурун – същества; ати-друн – много страшни на външен вид; вакра-тун – с разкривени лица; ӯрдхва-рома – с настръхнали косми по тялото; тмнам – душата; нетум – да отведат; гатн – пристигнаха; дӯре – наблизо; крӣанака-сактам – което си играеше; путрам – неговото дете; нряа-хваям – на име Нряа; плвитена – с насълзени очи; свареа – на глас; уччаи – много силно; джухва – викаше; кула-индрия – изпълнен със страх.

Тогава Аджмила видя три неприятни същества с уродливи тела, свирепи, с разкривени лица и настръхнали коси. С въжета в ръцете, те бяха дошли да го отведат в обителта на Ямарджа. Щом ги видя, Аджмила напълно се обърка и от привързаност към детето си, което играеше наблизо, започна силно да вика името му. Така с просълзени очи той някак си възпяваше святото име на Нряа.

Човек, който извършва греховни дейности, ги извършва със своето тяло, ум и реч. Ето защо трима пратеници на Ямарджа пристигнали да отведат Аджмила в неговата обител. За щастие, въпреки че имал предвид сина си, Аджмила повтарял четирите срички на хари нма, Нряа; така незабавно се появили и Виудӯтите, пратениците на Нряа. Понеже Аджмила изпитвал ужасен страх от въжетата на Ямарджа, той повтарял святото име на Бога с просълзени очи. Всъщност на него и през ум не му минавало да възпява святото име на Нряа; той искал да извика сина си.

« Previous Next »