ТЕКСТ 30
нишамя мриямася
мукхато хари-кӣртанам
бхартур нма махрджа
прад сахаспатан
нишамя – като чуха; мриямася – на умиращия човек; мукхата – от устата; хари-кӣртанам – възпяване на святото име на Върховната Божествена Личност; бхарту нма – святото име на техния господар; мах-рджа – о, царю; прад – пратениците на Виу; сахас – незабавно; патан – пристигнаха.
Скъпи царю, пратениците на Виу, Виудӯтите, пристигнаха веднага щом чуха святото име на техния господар от устата на умиращия Аджмила. Несъмнено, обхванат от страх, Аджмила е възпявал святото име без оскърбления.
Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура отбелязва: хари-кӣртана нишампатан, катхам-бхӯтася бхартур нма брувата – пратениците на Виу дошли, понеже Аджмила повтарял святото име на Нряа. Те не се интересували защо го прави. Всъщност, докато повтарял името Нряа, Аджмила мислел за сина си. Но просто щом чули, че Аджмила повтаря святото име на Бога, пратениците на Бог Виу, Виудӯтите, незабавно дошли, за да го защитят. В действителност предназначението на хари кӣртана е да възхвалява святото име, форма, забавления и качества на Бога. Но Аджмила не възхвалявал нито формата, нито качествата или принадлежностите на Бога; той просто повтарял святото име. Въпреки всичко това възпяване било достатъчно, за да го пречисти от греховните дейности. Виудӯтите пристигнали веднага щом чули, че някой възпява името на техния господар. Шрӣла Виджаядхваджа иртха отбелязва: анена путра-снехам антареа прчӣнда-балд удбхӯта бхакт бхагаван-нма-сакӣртана ктам ити гяте – „Аджмила повтарял името на Нряа от прекалена привързаност към сина си. Въпреки всичко, заради щастливата съдба да отдава предано служене на Нряа в миналото, той очевидно възпявал святото име с истинска преданост и без оскърбления“.