ТЕКСТ 42
сӯрьо 'гни кха маруд дева
сома сандхханӣ диша
ка ку свая дхарма ити
хй ете даихяся скиа
сӯря – богът на Слънцето; агни – огънят; кхам – небето; марут – въздухът; дева – полубоговете; сома – луната; сандх – вечер; аханӣ – денят и нощта; диша – посоките; кам – водата; ку – земята; сваям – лично; дхарма – Ямарджа или Свръхдушата; ити – така; хи – наистина; ете – всички тези; даихяся – на живото същество, въплътено в материалните елементи; скиа – свидетели.
Слънцето, огънят, небето, въздухът, полубоговете, луната, вечерта, денят, нощта, посоките на света, водата, земята и самата Свръхдуша – всички те са свидетели на дейностите на живото същество.
Членовете на някои религиозни секти, особено християните, не вярват в последиците от карма. Веднъж разговаряхме с един образован християнски професор, който твърдеше – да, обикновено хората получават наказание, след като са разпитани свидетелите на тяхното престъпление, но къде са свидетелите на това, че някой страда поради последиците от миналата си карма? В този стих Ямадӯтите отговарят на такива личности. Обусловената душа си мисли, че действа скришно и никой не вижда греховните ѝ дейности, но от шстрите разбираме, че присъстват много свидетели, включително слънцето, огънят, небето, въздухът, луната, полубоговете, вечерта, денят, нощта, посоките на света, водата, земята и самата Свръхдуша, която е заедно с индивидуалната душа в сърцето ѝ. Кой казва, че няма свидетели? Свидетелите, както и Върховният Бог, съществуват и затова толкова много живи същества биват издигани до висшите планетарни системи или пропадат в нисшите, включително адските планети. Не съществуват никакви противоречия, тъй като всичко е подредено съвършено под ръководството на Върховния Бог (свбхвикӣ гна-бала-кри ча). Свидетелите, за които става дума в този стих, са споменати и на други места във ведическата литература:
дитя-чандрв анило 'налаш ча
дяур бхӯмир по хдая ямаш ча
ахаш ча ртриш ча убхе ча сандхйе
дхармо 'пи джнти нарася вттам